Ю Несбьо - Леопардът

Хари позна шпила на църквата, извисяващ се над останките, пощадени от хищния език на Нирагонго. Таксито се клатушкаше и заобикаляше дупките. Хари се държеше здраво. На няколко пъти шасито изпращя и изпука застрашително.

— Изчакай ме тук — заръча Хари. — Имам малко път пеша. Няма да се бавя.

Слезе и в ноздрите му нахлу прашен въздух с миризма на подправки и развалена риба. Тръгна. Видимо пиян мъж се опита да го бутне с рамо, но не успя, олюля се и залитна настрани. Извика нещо подире му. Хари вървеше с умерена крачка. Стигна до единствената зидана постройка в храсталаците между магазините, качи се до вратата, потропа силно и зачака. Отвътре се чуха забързани стъпки — твърде енергични, за да принадлежат на Ван Борст. Вратата се открехна и се подаде половината от тъмнокожо лице.

— Van Boorst home? [83] Van Boorst home? (англ.) — Ван Борст вкъщи ли си е? — Бел. прев. — попита Хари.

— No. [84] No. (англ.) — Не. — Бел. прев. — В горната ѝ челюст проблесна златен зъб.

— I want to buy some handguns, miss van Boorst , [85] I want to buy some handguns, miss van Boorst. (англ.) — Искам да купят няколко пистолета, госпожице Ван Борст. — Бел. прев. Ще ми помогнете ли?

— Sorry. Goodbye. [86] Sorry. Goodbye, (англ.) — Съжалявам. Довиждане. — Бел. прев. — поклати глава тя.

Хари побърза да пъхне крак в отвора.

— Ще ви платя добре.

— No guns. Van Boorst not here . [87] No guns. Van Boorst not here. (англ.) — Тук няма оръжия. Baн Борст го няма. — Бел. прев.

— А кога ще се върне, госпожице Ван Борст?

— Не знам. Бързам.

— Търся един норвежец. Казва се Тони, висок, красив, да сте го виждали наоколо?

Жената поклати глава.

— Ще се прибере ли довечера? Важно е, госпожице.

Тя го погледна. Измери го мнително от глава до пети.

Сочните ѝ устни се разтеглиха и оголиха зъбите.

— You a rich man? [88] You a rich man? (англ.) — Вие богаташ? — Бел. прев.

Хари мълчеше. Тя премига сънливо, а черните ѝ очи проблеснаха матово. После се усмихна малко снизходи телно:

— Thirty minutes. Come back then. [89] Thirty minutes. Come back then. (англ.) — Върнете се след трийсет минути. — Бел. прев.

Хари се върна в колата, седна отпред, поръча на Саул да кара към банката и позвъни на Кая.

— Продължавам да стоя в залата за пристигащи. Нищо ново. Самолетът от Цюрих ще кацне по разписание — съобщи тя.

— Преди да се върна при Ван Борст, ще мина да направя регистрация в хотела и ще купя каквото е нужно.

Хотелът се намираше на изток от центъра по пътя за границата към Руанда, до брега на езеро. Пред рецепцията имаше паркинг от засъхнала лава, обрамчен с дървета.

— Посадиха ги след последното изригване — поясни Саул, прочел мислите на Хари, че в Гома почти няма дървета.

Двойната им стая се намираше на втория етаж и имаше балкон, надвиснал над водата. Хари изпуши една цигаpa, докато наблюдаваше как сутрешното слънце блести в повърхността на езерото и се отразява в близка нефтена сонда. Погледна си часовника и се върна на паркинга.

Саул се държеше напълно в унисон с влачещото се автомобилно движение: шофираше бавно, говореше бавно, движеше бавно ръцете си. Паркира пред църквата на известно разстояние от къщата на Ван Борст. Изключи двигателя, обърна се към Хари и го помоли най-учтиво, но категорично за втората третина от сумата.

— Не ми ли вярваш? — попита Хари с вдигната вежда.

— Вярвам на искреното ти желание да ми платиш, но в Гома парите ти са на по-сигурно място у мен, отколкото у теб, мистър Хари. Уви, това е самата истина.

Хари кимна одобрително, отброи дължимия остатък от сумата и попита Саул дали му се намира нещо тежко и компактно в колата, сравнимо по размери с пистолет — например фенер. Саул кимна и отвори жабката. Хари извади фенера, прибра го във вътрешния си джоб и погледна часовника. Бяха изминали двайсет и пет минути.

Бързо пресече улицата, като гледаше само напред, но с периферното си зрение улавяше мъже, които се обръщат след него и преценяват с поглед височината и теглото му; бързината на крачките му. Явно виждайки как якето му виси на една страна, а материята под вътрешния джоб се издува, потенциалните нападатели бързо се отказваха да го закачат.

Хари се качи до вратата и позвъни.

Отвътре се чуха същите пъргави стъпки.

Вратата се отвори. Тя го стрелна с поглед и веднага огледа улицата зад него.

— Бързо, влизай — подкани го тя, хвана го за ръката и го дръпна вътре.

Хари прекрачи прага и застана в мрачното помещение. Всички прозорци бяха затулени с пердета, освен прозорецът над леглото, където при първото си идване Хари завари тук мис Ван Борст полугола.