Ю Несбьо - Леопардът

— Нирагонго. Лавата осветява небето.

— Наистина ли? — Кая долепи нос до илюминатора.

Хари пресуши чашата с вода.

— Хайде да преповторим плана.

Кая кимна и изправи седалката на креслото си.

— Ти ще останеш в залата за пристигащи и ще следиш за евентуални промени в графика. През това време аз отивам на покупки. От летището до центъра се стига за петнайсет минути, така че ще се върна преди самолетът на Лене да е кацнал. Ти ще наблюдаваш дали някой ще я посрещне и ще тръгнеш след нея. Лене ще ме познае, ако ме види, затова ще ви чакам отвън в такси. Ако се случи нещо непредвидено, веднага ми звъниш, нали?

— Да. Сигурен ли си, че тя ще пренощува в Гома?

— В нищо не съм сигурен. В града функционират само два хотела, а според Катрине на името Верни или Галтунг не са правени резервации. От друга страна, бунтовниците контролират пътищата на запад и север, а до най-близкия град на юг се пътува осем часа.

— Наистина ли смяташ, че единствената причина Тони да повика Лене при себе си са парите ѝ?

— По думите на Йенс Рат проектът му здраво е закъсал. Ти сещаш ли се за друга причина?

Кая сви рамене.

— Ами ако, макар и убиец, Тони я обича и иска да бъде с нея? Толкова абсурдно ли ти звучи?

Кимането на Хари можеше да означава и "да, права си", и "да, звучи абсурдно".

Колелата се спуснаха с бръмчене и последва щракване като от камера, снимаща на забавен каданс. Кая се за-[гледа през прозореца.

— Това с "покупките" никак не ми допада, Хари. Не искам да се забъркваме е оръжия.

— Лайке е опасен противник.

— Не ми харесва, дето пристигаме тук инкогнито. Не можем да внесем собствени оръжия в Конго — ясно, но защо поне не потърсихме съдействие от местната полиция за ареста на Лайке?

— Казах ти: нямаме споразумение за експулсиране на престъпници. Богаташ като Лайке най-вероятно е подкупил местните полицаи да го предупреждават за надвиснала опасност.

— Поредната конспиративна теория.

— Да. И елементарна математика. Полицейската заплата в Конго не стига за издръжката на семейство. Не се притеснявай: Ван Борст има съвсем малка железария и умее да мълчи.

Колелата изсвириха при удара с пистата.

Кая отново се вторачи през прозореца.

— Защо има толкова много войници?

— Мироопазващите сили на ООН са повикали подкрепление заради опасно настъпление на бунтовниците.

— Кои бунтовници?

— От племето хуту, тутси или май-май. Знам ли?

— Хари…

— Да?

— Да приключваме бързо и да се прибираме.

Той кимна.

Развидели се. Хари тръгна покрай редицата от таксита пред летището. Размени по няколко думи с десетина шофьори и най-после намери един, който говори добре английски. Не добре — безупречно. Мъжът беше дребен, с бдителен поглед, прошарена коса и дебели вени над слепоочията от двете страни на високото лъщящо чело Школският му, прекалено литературен английски явно бе усъвършенстван в автентична езикова среда, най-вероятно в Оксфорд, макар да се долавяше известен конгоански акцент. Хари му обясни, че иска да го наеме за цял ден, двамата се споразумяха за цената, стиснаха си ръцете и Хари му предплати една трета от сумата в долари. Конгоанецът се представи като доктор Дуигам.

— Доктор по английска литература — поясни шофьорът и преброи парите без грам смущение. — Ала понеже ще прекараме заедно целия ден, предлагам да ме наричаш Саул.

Хари отвори задната врата на очукания хюндай, качи се и поръча на Саул да кара към пътя в подножието на изгорялата църква.

— Май не си тук за пръв път, а? — попита таксиджията и пое по ивицата равен асфалт, която постепенно се превръщаше в минно поле, осеяно с кратери и пукнатини.

— За втори.

— Трябва да внимаваш — усмихна се Саул. — Хемингуей е написал, че веднъж отвориш ли душата си за Африка, те тегли все натам.

— Наистина ли Хемингуей е написал такова нещо? — леко се усъмни Хари.

— Да, но той непрекъснато е съчинявал подобни романтични бълвочи. Застрелвал е лъвове пиян, а после е изливал урината си, пълна с уиски, върху труповете им. Истината е, че никой не се връща в Конго, освен в краен случай.

— Аз нямах друг избор — усмихна се на свой ред Хари. — да ти кажа, опитах се да се свържа с шофьора, дето ме кара миналия път. Името му е Джо и работи в службата и помощ за бежанците. Но никой не ми вдигна.

— Джо замина.

— Как така замина?

— Натовари семейството си на таксито — нищо, че не е негово — и поеха към Уганда. Гома се намира под обсада. Бунтовниците ще избият всичко живо. След няколко дни и аз се махам. Колата на Джо е хубава, ще успее да избяга.