Ю Несбьо - Леопардът

— Накрай света — прошепна тя и дишането ѝ се ускори.

Светлите петна от фаровете продължаваха да пълзят по тавана.

Хари седна до леглото на баща си. Още не се бе развиделило. Медицинска сестра му донесе чаша кафе, попити го дали е закусвал и пусна клюкарско списание в скута му.

— Хубаво е да се поразсеете — посъветва го тя, наклони глава и едва се стърпя да не го погали по бузата.

Докато тя проверяваше показателите на баща му, Хари разтвори послушно списанието. Ала дори жълтата преса го върна към случая "Кавалера". Страниците на списанието бъкаха със снимки на Лене Галтунг: от премиери, от галавечери, в новото ѝ порше. Заглавието твърдеше, че "Тони ѝ липсва", опирайки се не на нейни изказвания, а на думите на нейни приятели от светските среди. Папараците бяха щракнали и няколко кадъра на къщата ѝ в Лондон, но никой не бе виждал Лене да излиза оттам. Или просто не я бяха познали. Материалът бе придружен и от размазана снимка на червенокоса жена пред банка "Кредит Сюис" в Цюрих. Списанието посочваше, че тази жена е не коя да е, а именно Лене Галтунг, позовавайки се на думите на стилистката ѝ, навярно получила тлъст хонорар за съгласието си да говори: "Поиска да ѝ накъдря косата и да я боядисам в керемиденочервено." Изданието споменаваше, че Тони Лайке е заподозрян в "светски скандал", визирайки едно от най-тежките серийни престъпления в Норвегия.

Хари стана, излезе в коридора и позвъни на Катрине Брат. Още нямаше седем, ала тя беше будна. Днес я изписваха, а след уикенда започваше работа в Бергенското полицейско управление. Катрине се надяваше поне в началото да не се претоварва. Макар че спокойното отношение към живота никак не отговаряше на нейния буен темперамент.

— Последна задача — обеща Хари.

— А после?

— Изчезвам.

— Няма да липсваш на никого.

— … колкото на теб?

— Има нещо вярно, скъпи.

— Става дума за банка "Кредит Сюис" в Цюрих. Искам да разбереш дали Лене Галтунг има сметка там. Може да е получила предварително част от полагаемото ѝ се наследство. Швейцарските банки са малко проблемни, вероятно ще отнеме повече време.

— Добре, ще им хвана цаката.

— Още нещо. Искам да провериш делата на една жена.

— На Лене Галтунг ли?

— Не.

— А на коя?

Хари ѝ продиктува името.

В осем и петнайсет Хари спря пред къщата на "Воксен", извадена сякаш от вълшебна приказка. Там вече стояха паркирани автомобили, а зад стичащите се дъждовни капки по стъклата Хари зърна изморените лица и дългите обективи на папараците. Имаха вид на хора, прекарали цяла нощ пред къщата. Хари позвъни и влезе.

На вратата го посрещна жената е тюркоазените очи.

— Лене я няма — веднага го отпрати тя.

— Къде е?

— На място, където не могат да я открият — отвърна тя и посочи автомобилите отпред. — След последния разпит обещахте да я оставите намира. Тогава я държахте цели три часа.

— Знам — излъга Хари. — Но сега идвам да говоря с вас.

— С мен ли?

— Може ли да вляза?

Последва я в кухнята. Жената му направи знак да седне, обърна му гръб и му наля кафе от каната върху плота.

— Каква е тази история? — попита Хари.

— Коя история?

— Че вие сте майката на Лене.

Чашата падна върху пода и се строши на хиляди парченца. Жената се опря на плота, раменете ѝ се разтресоха. Хари се поколеба за миг, после си пое дъх и каза каквото си бе наумил:

— Направихме ДНК тест.

Тя се извърна рязко и гневно:

— Какво? Нямате…

Но не довърши.

Очите на Хари срещнаха нейните. Жената повярва на лъжата му. Той почувства известно неудобство, вероятно дори срам, ала бързо го преодоля.

— Махайте се оттук! — просъска тя.

— И къде да отида? При тях ли? — Хари посочи папараците. — Съвсем скоро напускам системата на полицията и съм решил да попътувам, трябват ми обаче пари. Щом медиите са готови да платят двайсет хиляди крони на фризьорката на Лене, за да им издаде актуалния цвят на косата на клиентката си, колко според вас ще ми предложат, ако се съглася да им кажа коя е истинската ѝ майка?

Жената пристъпи напред и вдигна десница вероятно с намерението да му удари шамар, ала сълзите изпълниха очите ѝ, изгасиха яростния пламък в тях и тя се свлече безсилна върху близкия стол. Хари се проклинаше наум, задето прояви такава ненужна жестокост, но ситуацията изискваше крути мерки.

— Извинете ме. Просто се опитвам да спася дъщеря ви. А за целта се нуждая от помощта ви. Разбирате ли?