Ю Несбьо - Леопардът

— Проектът на Тони Лайке в Конго действително е на път да пропадне — потвърди Белман. — Но инвеститорите са свикнали да печелят и да губят пари. Никой от тях не би се замесил в убийство, за да обезпечи десетпроцентовия си дял от проекта. Освен това съучастникът на Лайке със сигурност е негово доверено лице — и в личен, и в професионален план. Да не забравяме впрочем, че Боргни и Шарлоте са убити с едно и също оръжие. Как се наричаше то, Хари?

— Ябълката на Леополд — отвърна беззвучно Хари, все още зашеметен.

— Малко по-силно, ако обичаш.

— Ябълката на Леополд.

— Благодаря. Оръжието е купено от Африка, където Лайке е служил като наемен войник. Най-логично ми се струва Лайке да е използвал услугите на бивш свой колега от армията. Предлагам да започнем оттам.

— Тогава защо не е наел този човек да му свърши цялата черна работа? — попита Пеликанката. — Ако не си беше изцапал ръцете с другите убийства, щеше да има алиби за всички престъпления.

— И изгодна отстъпка за количество — обади се мъжът с мустак като на Фритьоф Нансен. — А и наемните убийци получават най-много доживотна присъда.

— Възможно е неизвестни за нас съображения да са му попречили — предположи Белман. — Например, съучастникът му не е имал време да убие всички мишени или Лайке не е разполагал с достатъчно пари да му плати. А вероятно и в този случай важи най-баналното обяснение за развоя на криминалните деяния: просто така се е случило.

Присъстващите около масата кимнаха одобрително. Дори Пеликанката изглеждаше удовлетворена от отговора.

— Други въпроси? Няма ли? Тогава бих искал да използвам случая и да благодаря на Хари Хуле за съвместната ни работа. Понеже вече не се нуждаем от експертното му мнение, Хари ще се върне незабавно към задълженията си в Отдела за борба с насилието. Хари, ти привнесе в екипа ни интересен подход към разследването на убийства. Този път не успя да разплетеш случая, но кой знае, навярно в Отдела за борба с насилието те очакват други, макар и не толкова мащабни, служебни предизвикателства. Затова още веднъж ти благодаря. А сега, колеги, ако нямате нищо против, слагам край на срещата, защото ме чака пресконференция.

Хари гледаше Белман с възхищението, което човек изпитва към хлебарка в тоалетна чиния. Колкото и пъти да пуснеш водата, тя пак изплува. И накрая завладява света.

До леглото на болния секундите, минутите и часовете се нижеха бавно и монотонно. От време на време в стаята се отбиваше санитар, Сьос си тръгваше и се връщаше. Цветята лешояди ставаха все по-дръзки в набезите си.

Хари бе ставал свидетел как близките на умиращите се оказват неспособни да понесат часовете преди последното дихание на обречените и горещо се молят на бог да ги избави от мъките — не безнадеждно болните, а тях, живите. Той обаче се чувстваше по съвсем различен начин. Никога не бе изпитвал толкова силна близост с баща си, както тук, в тази безсловесна стая, където всичко се свеждаше до дишането на умиращия и очакването на следващия удар на сърцето му. Гледайки баща си в болничното легло, Хари се пренесе в спокойното съществувание на границата между живота и нищото.

Разследващите от КРИПОС стигнаха до ключови умозаключения, ала пропускаха факта, който избистряше окончателно картината: връзката между имението на дядото на Лайке и Юстаусе; връзката между слуховете и призрака на изчезнало момче от местността и мъж, който нарича Юстаусе "своя район"; връзката между Тони Лайке и момчето от онази снимка, застанало между противния си баща и красивата си майка.

От време на време Хари поглеждаше екрана на телефона си: пропуснати повиквания от Хаген, от Йойстайн, от Кая. Беше му звънила два пъти. Все някога трябваше да отговори на обажданията ѝ. Набра я.

— Може ли довечера да дойда у вас? — попита тя.

Дъждовните капки барабаняха върху дъските на плаващия пристан. Хари се приближи към гърба на мъжа, застанал на ръба.

— Добро утро, Скай.

— Добро утре, Хуле — поздрави ленсманът, без да се обръща.

Върхът на въдицата му се бе огънал към кордата, губеща се в тръстиката на отсрещния бряг.

— Кълве ли?

— Не. Заседна в проклетата тръстика.

— Съжалявам. Прегледа ли днешните вестници?

— Тук, на село, пресата пристига с известно закъснение.

Независимо от преувеличеното твърдение Хари кимна.

— Сигурно са ме описали като малоумен селяндур — предположи Скай. — Добре че са се намесили градските полицаи, за да оправят кашата на селския ленсман.