Ю Несбьо - Леопардът

— Още веднъж ти се извинявам.

— Не се извинявай — сви рамене Скай. — От самото начало знаех с какво се захващам. Не си ми спестил никаква информация. Честно казано, разнообразих си ежедневието. Иначе тук е голяма скука.

— Мм. Журналистите не се занимават много-много с теб. Вълнуват се главно от факта, че убиецът се оказа Тони Лайке. Цитират подробно изявлението на Белман.

— Не се съмнявам.

— Съвсем скоро ще открият и кой е бащата на Тони.

Скай се обърна и изгледа изненадано Хари.

— Трябваше да се сетя по-рано, особено след като проучвахме смяната на имената.

— Не те разбирам, Хуле.

— По време на един от разговорите ни ти ми спомена, че Тони е живял известно време при дядо си в имението "Лайке". Този дядо е бил баща на майката му. Следователно Тони е приел фамилията на майка си.

— Дотук нищо необичайно.

— Да, но в този случай Тони се е криел при дядо си, защото майка му го е изпратила там.

— Кое те кара да мислиш така?

— Моя колежка — Хари сякаш отново усети снощния ѝ аромат в ноздрите си — ми сподели какво е узнала от ленсмана в Юстаусе за семейство Ютму: бащата и синът се мразели до смърт.

— До смърт?

— Прегледах досието на Од Ютму. И той като сина си бил печално известен с избухливия си нрав. Като млад лежал на топло осем години за убийство от ревност. После се пренесъл да живее в Юстаусе, далеч от оживени места Оженил се за Карен Лайке и им се родил син. Още като юноша Тони правел впечатление на много привлекателен и чаровен. Двама мъже и една жена в пълна изолация от света. Бащата — вече доказал патологичната си ревност. Карен Лайке се е опитала да предотврати надвисналото над семейството нещастие: тайно е изпратила сина си при своя баща и е хвърлила обувката му на място, където е паднала лавина.

— Не знаех това, Хуле.

Хари кимна и продължи:

— За жалост Карен Лайке е успяла само да отложи семейната трагедия. Преди броени дни открихме трупа ѝ в планинска пропаст. Черепът ѝ е пробит от куршум. На няколко метра се намираше тялото на нейния съпруг и убиец, премазано под моторна шейна. Од Ютму е бил подложен на физически мъчения, по-голямата част от кожата на гърба и ръцете му е била изгорена и почти смъкната, а зъбите — извадени. Познай чие дело е това.

— О, господи…

Хари лапна цигара.

— Кое те подсети за роднинската им връзка? — попити Скай.

— Приликата, наследствените белези. — Хари запали цигара. — Баща и син. Колкото и да бяга човек, кръвта води не става. Според мен Од Ютму се е досетил, че убийствата, свързани с "Ховасхюта", означават едно: призракът на "загиналия" му син ще погне и него. Затова Од е избягал от дома си в изоставена туристическа хижа, скрита между непроходими скали. Взел е със себе си и снимка на семейството си — семейството, чийто крах сам е предизвикал. Само си представи: изплашен, навярно разкайващ се убиец, останал насаме с мислите си.

— Да, вече е получил заслуженото наказание.

— Там намерих онази снимка. Тони е извадил късмет — прилича на майка си. Трудно ми беше да открия прилика между възмъжалия Тони и детето от фотографията. Ала големите бели зъби го издадоха. Баща му, от своя страна, упорито бе скрил своите зад стиснати устни. В това отношение нямаха нищо общо.

— Но нали каза, че именно приликата е разбудила родствената им връзка?

— Да, защото страдат от една и съща болест.

— Били са убийци.

— Говоря за физическо заболяване — уточни Хари. — Ревматоиден артрит. Сутринта получих резултатите от поисканата ДНК експертиза. Анализът на обгорелите парчета плът върху печката и косми от Тони Лайке показва, че двамата с Од Ютму са баща и син.

Скай кимна.

— И така, дойдох да ти благодаря за помощта и да изряза съжаление от развръзката. Бьорн Холм поръча да поздравя съпругата ти. Не бил ял по-вкусни кюфтета с пюре от алабаш.

— Който е опитал от манджите на жена ми, все това казва — усмихна се Скай. — Дори Тони ги обожаваше.

— Така ли?

Скай сви рамене и извади нож от калъфа на кръста си.

— Нали ти казах колко хлътнала беше Мия по него. Точно след като бе посегнал на Уле, Мия го поканила на вечеря вкъщи в мое отсъствие. Жена ми ги приела, но после, когато разбрах, стана голяма разправия. Дъщеря ми ме засипа с необмислени обиди: ясно ти е какви са влюбените девойки на тази възраст. Опитах се да ѝ обясня колко опасен тип е Тони. Сгреших. Трябваше да съобразя, че колкото по-тежки обвинения отправям срещу нейния възлюбен, толкова по-упорито ще го брани, защото двамата, един вид, се изправят срещу целия свят Знаеш го дори по-добре от мен: немалко жени се увличат в любовна кореспонденция с осъдени убийци.