Ю Несбьо: Червеношийката

Зад билетната будка вече се задаваше кортежът и то доста бързо. След две секунди двата кадилака щяха да се изравнят с нея. С периферното зрение на лявото си око Хари мерна движение, малка птица, която литна от покрива.

Да рискуваш или не… такива вечни дилеми.

Той мислеше за дълбоката извивка на жилетката; свали револвера с един сантиметър. Ръмженето на моторите беше оглушително.

— Ето, това е голямата измяна — гладко избръснатият мъж наведе очи към ръкописа. Главата, веждите, подутите предмишници, а даже и огромните ръце, които стискаха катедрата: всичко бе току-що избръснато и чисто.

Той се наведе напред към микрофона.

— След 1945 година враговете на националсоциализма властваха над земята, развиха и упражняваха своите демократични и икономически принципи. Впоследствие светът не видя и бял ден без военни действия. Дори и тук, в Европа, преживяхме войни и геноцид. В Третия свят милиони хора умират от глад, а Европа е застрашена от масова имиграция, която ще причини хаос, мизерия и борба за съществуване.

Той спря и се огледа. В залата цареше гробна тишина, само един от слушателите на пейките зад него изръкопляска плахо. Продължи разпалено. Малката лампа под микрофона светна в зловещ червен цвят. Явно магнетофонът получаваше деформирани сигнали.

— Не е далеч денят, когато и ние ще се разделим с безгрижното си благоденствие и ще се наложи да разчитаме само на себе си и на нашата общност. Една война, една икономическа или екологична криза — и цялата мрежа от закони и правила, които бързо ни превръщат в пасивни социални клиенти, изведнъж изчезва. Предната голяма измяна бе на девети април 1940 година, тогава така наречените ни национални лидери избягаха от врага, за да спасят собствената си кожа. 3 3 През 1940 година кралят и правителството на Норвегия бягат в Лондон заради хитлеристката окупация на страната. Оттам ръководят съпротивата срещу нацистите. — Б.пр. И отмъкнаха със себе си златния резерв, за да финансират луксозния си живот в Лондон. Сега врагът пак е тук. А тези, които трябва да защитават нашите интереси, пак ни предават. Те му позволяват да строи джамии насред земята ни, да граби от родителите ни и да смесва кръвта си с тази на жените ни. Наш дълг като норвежци е да опазим нашата раса и да прочистим редиците си от предатели.

Обърна на следващата страница, но дискретно покашляне от подиума го накара да спре и да вдигне очи.

— Благодаря ви, мисля, че това е достатъчно. — Съдията погледна над очилата си. — Обвинението има ли още въпроси?

Слънчевите лъчи падаха косо в зала 17 в съда в Осло и придаваха на гладко избръснатия измамно величие. Той носеше бяла риза и тясна вратовръзка, вероятно по предложение на адвоката си, Юхан Крун, в момента седнал облегнат назад, люлеейки писалка между показалеца и средния си пръст. Побъркваше го цялата ситуация: и посоката, която взимаше разпитът на прокурора, и откровените обяснения на клиента му Свере Улсен относно програмата му, и фактът, че Улсен бе сметнал за у местно да запретне ръкавите на ризата си така, че и съдията, и съдебните заседатели да видят паяжините, татуирани на лактите му, и редицата свастики на лявата му ръка. На дясната пък се мъдреше ивица от древноскандинавски символи и ВАЛКИРИЯ с черни, готически букви. „Валкирия“ се наричаше една от бандите, които бяха част от неонацистката общност около Сетеркрюсе на Нурщтран.

Но най-много Крун се дразнеше от усещането, че нещо в целия процес куца. Не разбираше обаче какво точно.

Прокурорът, дребен мъж на име Херман Грот, наведе микрофона към себе си с малкия си пръст, украсен с пръстен със символа на адвокатската гилдия.

— Само няколко заключителни въпроса, господин съдия — прозвуча меко и приглушено гласът.

Лампичката под микрофона светна в зелено.

— Значи, когато на трети януари в девет часа сте влезли в заведението „Дюнерите на Денис“, сте имали ясното намерение да изпълните своята част от всеобщия ни дълг да защитаваме расата си, за който говорихте? Юхан Крун се спусна към микрофона:

— Клиентът ми вече отговори, че е избухнала свада между него и виетнамския собственик. — Червена светлинка. — Бил е провокиран — уточни Крун. — Няма никакъв повод да се намеква за предумисъл.

Грот затвори очи:

— Ако вярваме на адвоката ви, Улсен, значи вие по чиста случайност сте носели бейзболна бухалка?