Ю Несбьо - Червеношийката

Бранхауг забеляза изумлението на Мьолер.

— Ако не похвалим усърдието на полицая, значи почти признаваме неговата грешка, като е стрелял, и следователно планирането на охраната по време на президентското посещение е куцало.

Около масата кимнаха.

— Ерго… — обобщи Бранхауг Обожаваше тази дума. Дума, покрита с патина, почти непреодолима, понеже претендираше за самия авторитет на логиката. Оттук следва.

— Ерго ще му дадем медал? — обади се отново Ракел.

Бранхауг усети раздразнение. Заради начина, по който тя произнесе „медал“. Сякаш в момента пишат комедия и всички забавни предложения са добре дошли. Сякаш неговият план е комедия.

— Не — натърти думата той. — Няма да му дадем медал. Медали и отличия се дават много лесно, но не ни осигуряват желаната правдоподобност — облегна се на стола с ръце зад тила. — Нека повишим този мъж. Да го направим старши полицейски инспектор.

Последва дълго мълчание.

— Старши инспектор ли? — Бярне Мьолер гледаше Бранхауг с недоверие. — Задето е стрелял по агент на Сикрет Сървис?

— Звучи малко зловещо, но помислете малко.

— Това… — Мьолер премига, сякаш искаше да каже много неща, но предпочете да си замълчи.

— Може би не е нужно да му се вменяват всички обичайни функции на старши инспектор — Бранхауг чу гласа на госпожа полицейския началник. Изрече думите предпазливо. Сякаш провираше конец през иглено ухо.

— И за това сме помислили, Ане — леко натърти името й той. За пръв път се обръщаше към нея на малко име. Едната й вежда потрепна едва забележимо, но иначе той не забеляза признаци това да й е неприятно. Бранхауг продължи:

— Проблемът е, че ако колегите на този ваш любител на стрелбата сметнат назначението за прекадено и впоследствие разберат, че става въпрос за камуфлаж, то тогава работата ни е спукана. Нещо повече. Заподозрат ли операция по заличаване на следи, моментално ще тръгнат слухове, че съзнателно сме се опитали да прикрием гафа. С други думи, налага се да му дадем пост, за който да изглежда правдоподобно никой да не получава много информация за същинската му работа. Казано по друг начин: повишение, комбинирано с преместване на защитено място.

— Защитено място. Без контрол — Ракел се усмихна накриво. — Звучи, сякаш сте решили да го изпратите в нашата прегръдка, Бранхауг.

— Какво мислиш, Кюрт? — попита Бранхауг.

Кюрт Майрик се почеса зад ухото и тихо изсумтя.

— Ами добре — примири се той. — Винаги ще намерим място за старши полицейски инспектор.

Бранхауг кимна.

— Би било от голяма полза.

— Да, хубаво е да си помагаме взаимно, когато можем.

— Чудесно — Бранхауг се усмихна широко и с един поглед към стенния часовник даде знак, че срещата е приключила. Чу се скърцане от столове.

„Tonight we’re gonna party like it’s nineteen-ninety-nine!“ 16 16 Тази вечер ще купонясваме, сякаш е 1999-та! — (англ.). — Б.пр.

Елен погледна към Том Валер, докато той пъхаше касетка в касетофона на колата и усили звука до степен арматурното табло да завибрира от баса. Пронизителният фалцет на вокалиста тероризираше тъпанчетата й.

— Нали е супер яко? — опита се да надвика музиката Том. Елен не искаше да го обиди и затова само кимна. Не че представата й за Том Валер включваше ранимост, но смяташе да се отнася внимателно с него, докато е възможно. Дано дотогава разпуснат тандема Том Валер и Елен Йелтен. Шефът на полицейския отдел Бярне Мьолер все пак каза, че това е временно. Всички очакваха напролет Том да получи нов пост на старши полицейски инспектор.

— Негърски педал — извика Том. — Супер плоско.

Елен не отговори. Заради поройния дъжд дори и с работещи на пълни обороти чистачки водата се наслагваше като тънък филтър върху предното стъкло на патрулката и придаваше на сградите по улицата вид на призрачни къщи, които се люлеят напред-назад. Тази сутрин Мьолер ги изпрати да намерят Хари. Вече звъняха в апартамента му и установиха, че не си е вкъщи. Или не иска да отвори. Или не е в състояние да отвори. Елен се опасяваше от най-лошото. Тя гледаше забързаните нагоре-надолу по тротоара хора. Те също бяха придобили изкривени, странни фигури като образи от огледало в увеселителен парк.

— Завий тук наляво и спри — каза тя. — Изчакай в колата, а аз ще вляза.

— Най-добре — съгласи се Валер. — Не съм се сблъсквал с нещо по-гадно от пияниците.

Тя му хвърли бегъл поглед, но изражението на лицето му не издаваше дали говори за предобедната клиентела на ресторант „Скрьодер“ по принцип, или визира само Хари. Той спря колата на автобусната спирка пред заведението, а когато излезе, Елен видя, че от другата страна на улицата са отворили кафене. Или си е там от дълго време, но Елен не го е забелязала. На високи табуретки до големите прозорци седяха младежи в пуловери с високи яки и четяха чуждестранни вестници или просто гледаха замислено дъжда, стиснали големи бели кафени чаши в ръце, докато вероятно се чудеха дали са избрали най-подходящия предмет в университета, най-подходящото дизайнерско канапе, най-подходящия интимен партньор, най-подходящия книжен клуб или най-подходящия град в Европа.