Ю Несбьо - Червеношийката

Той погледна Ане Стьорксен — тя явно не възнамеряваше да възразява.

— Добрите новини са, че досега няма данни за изтекла информация. Но не съм ви повикал да обсъждаме какво да правим при максимално оптимистичен сценарий; то е същото, като да си седим мирно и тихо. Защото най-добре е да забравим за такъв сценарий. Направо наивно е да си мислим, че инцидентът с ранения агент няма да излезе наяве.

Бернт Бранхауг местеше дланите си нагоре-надолу, сякаш искаше да разчлени изреченията на смилаеми хапки.

— Освен двадесетината човека от ПСС, Министерството на външните работи и групата за координация — всички, наясно със случая — около петнадесет полицейски служители са станали свидетели на инцидента на самия жп прелез. Не искам да злословя по техен адрес, сигурно общо взето пазят служебна тайна. Но те са обикновени полицаи без опит в опазване на тайна на такова ниво, каквото е необходимо тук. Трябва да прибавим и хората от Държавната болница, компанията „Фиеллиниен АС“ и хотел „Плаза“, които в по-голяма или по-малка степен имат причина да заподозрат какво се е случило. Нямаме и гаранция, че никой от съседните на прелеза сгради не е проследил кортежа с далекоглед. Само една дума от някой, който е имал някакво вземане-даване със случката и…

Той изпусна въздуха в бузите си, за да онагледи експлозията.

Около масата настъпи тишина. Най-после Мьолер се изкашля:

— И защо е толкова… ъъъ… опасно да излезе наяве?

Бранхауг кимна, сякаш за да покаже, че това не е най-глупавият въпрос, който бе чувал. Обяснението обаче потвърди предчувствието на Мьолер, че е тъкмо обратното.

— Съединените американски щати са нещо повече от съюзник — започна Бранхауг с невидима усмивка. Произнесе го с тон, с какъвто човек разказва на чужденец, че Норвегия има крал и столицата се казва Осло.

— През 1920 година Норвегия е била една от най-бедните страни в Европа и щяхме да си останем такива, ако не беше помощта на САЩ. Забравете за реториката на политиците. Емиграцията, планът „Маршал“, Елвис и финансирането на нефтената приказка превърнаха Норвегия във вероятно най-проамерикански настроената държава. Ние в тази зала сме работили дълго, за да стигнем до днешното ниво в кариерите си. Но дочуе ли някой наш политик, че човек от присъстващите тук е виновен за застрашаването на живота на американския президент…

Бранхауг остави края на изречението да увисне във въздуха, а погледът му обходи хората около масата.

— За наше щастие — продължи той, — американците предпочитат да обявят, че техен агент от Сикрет Сървис е допуснал грешка, отколкото да признаят наличието на сериозни дефицити в сътрудничеството с един от основните си съюзници.

— С други думи — обади се Ракел, без да вдига поглед от бележника пред себе си, — не се нуждаем от норвежка изкупителна жертва.

После тя повдигна очи и погледна право към Бернт Бранхауг.

— Имаме нужда точно от обратното: от норвежки герой, нали?

Бранхауг я наблюдаваше със смесица от удивление и интерес. Удивление, защото тя веднага разбра накъде бие той, а интерес, защото му стана ясно, че на нея може да се разчита.

— Правилно. В деня, когато излезе наяве, че норвежки полицай е стрелял по агент на Сикрет Сървис, трябва да разполагаме с уточнена версия — подчерта той. — И тази версия трябва да изключва грешка от наша страна. Нашият офицер е действал на място според дадената му инструкция и вината е единствено и само на агента. Такава версия удовлетворява и нас, и американците. Предизвикателството е да накараме медиите да ни повярват. И във връзка с това казвам…

— … че ни е нужен герой — заключи шефката на полицията. Тя кимна; и тя разбираше какво има предвид той.

— Извинете — намеси се Мьолер. — Единствен аз ли не схващам идеята? — той направи сравнително неуспешен опит да придружи въпроса си с кратък смях.

— Полицаят е показал решителност в ситуация, представляваща потенциална заплаха за президента — обясни Бранхауг — Ако мъжът в будката за билети е бил атентатор, а по инструкция нашият служител е бил длъжен да го предположи, той е щял са спаси живота на президента. Мъжът не се оказа атентатор, но това не променя фактите.

— Точно така — подкрепи го Ане Огьорксен. — В такива ситуации инструкцията е по-важна от личната преценка.

Майрик замълча, но кимна одобрително.

— Добре тогава — продължи Бранхауг — „Идеята“, както я наричате, Бярне, е да убедим пресата, началниците ни и всички, запознати със случая, че нито за миг не сме се усъмнили в правилното поведение на нашия офицер. „Идеята“ е, че отсега нататък трябва да се държим така, сякаш той всъщност е извършил подвиг.