Ю Несбьо - Червеношийката

Пак изгърмя, сякаш в града прозвучаха далечни експлозии, идващи ту от едно, ту от друго място. После пак заспа и я целуваше, съблече бялата й нощница, а кожата й бе бяла и студена, настръхнала от пот и страх, и той я държа в обятията си, докато тя се стопли и оживя в ръцете му като цвете, снимано през цялата пролет и пуснато на бърз кадър.

Не спираше да я целува — по врата, по вътрешната страна на ръцете, по корема — не настойчиво, не и възбуждащо, просто полуутешително, полуприспивно, сякаш той можеше да изчезне всеки момент. И когато тя колебливо го последва, понеже вярваше, че отиват на сигурно място, той продължи да върви напред, докато стигнаха някъде, където и той не е бил преди и когато се обърна, бе твърде късно и тя се спусна в обятията му, като го проклинаше и го умоляваше, и го дращеше до кръв със силните си ръце.

Събуди се от собственото си учестено дишане и трябваше да се обърне в леглото, за да се убеди, че е сам. После всичко се сля във водовъртеж от гръмотевици, сън, видения. Събуди се посред нощ от барабаненето на дъжда по перваза, отиде до прозореца и се загледа в улиците, където водата течеше по ръба на тротоарите и във въздуха се носеше безстопанствена шапка.

Събудиха го по телефона. Навън бе светло, а улиците — сухи.

Погледна часовника на нощната масичка. Оставаха два часа до излитането на самолета за Осло.

Столе Ауне работеше в жълто оцветен кабинет с етажерки по стените, претъпкани с научна литература и рисунки на съвременни художници.

— Сядай, Хари — подкани го доктор Ауне. — На стола или на дивана?

С тази стандартна реплика той започваше разговора винаги и Хари му отговори с крива усмивка в стил „забавно е, но вече сме го чували.“ Хари му се обади от летището и Ауне го повика, но го предупреди, че не разполага с много време, понеже щял да изнася доклад при откриването на научен семинар в Хамар.

— Заглавието му е „Проблеми, свързани с диагностицирането на алкохолизма“ — допълни Ауне. Няма да споменавам името ти.

— Затова ли си се изтупал така? — попита Хари.

— Дрехите са един от най-силните ни сигнали — Ауне поглади с ръка ревера на сакото си. — Туидът сигнализира мъжественост и самоувереност.

— А папийонката? — подметна Хари, като извади бележник и химикалка.

— Интелектуална небрежност и арогантност. Сериозност със самоиронична нотка, ако така предпочиташ. Оказва се напълно достатъчно, за да впечатля второразредните си колеги.

Ауне се облегна назад със задоволство и скръсти ръце над издутия си корем.

— По-добре ми обясни нещо повече за раздвояването на личността — мина на темата Хари. — Или за шизофренията.

— За пет минути? — изпъшка Ауне.

— Дай ми обобщение тогава.

— Първо — поставяш шизофренията и раздвояването на личността под един знаменател, а това е едно от недоразуменията, които са се вкоренили в мисленето на хората. Шизофренията е термин, покриващ цяла група много различни душевни заболявания и няма нищо общо с раздвоението на личността. Наистина „шизо“ на гръцки означава „раздвоен“, но доктор Ойген Блойлер е искал да каже, че в мозъка на шизофреника психологическите функции са разделени. И ако…

Хари посочи с ръка часовника.

— Точно ти обяснявам най-същественото — обърна му внимание Ауне. — Раздвоението на личността, за което говориш ти, на американски английски се нарича МЛР множествено личностно разстройство — и се дефинира така: откриваш две или повече личности в един индивид и всяка от тях доминира в определен момент, като се редуват. Като при доктор Джекил и мистър Хайд.

— Значи има такава болест?

— Има, естествено. Но се среща много по-рядко, отколкото някои холивудски филми се опитват да ни убедят. За двадесет и пет години практика като психолог нито веднъж не съм имал късмета да наблюдавам дори един-единствен случай на МЛР. Но все пак знам някои неща за него.

— Например?

— Ами например, че почти винаги е съпроводено от загуба на паметта. Тоест, при пациент с МЛР една от личностите може да се събуди с махмурлук, без да знае, че това е заради съществуването на друга личност, която е пияница. Мда, едната личност може всъщност да бъде алкохолик, а другата — въздържател.

— Не искаш да го приема буквално, предполагам?

— Напротив.

— Но алкохолизмът е и физическо заболяване.

— Да, и точно това прави МЛР толкова вълнуващо. Разполагам с доклад за пациент с МЛР при когото едната личност е страстен пушач, а другите никога не са докосвали цигара. И когато измерили кръвното налягане на пушача, то било двадесет единици по-високо. А жени с МЛР твърдят, че имат менструация по няколко пъти в месеца, защото всяка отделна личност си има свой собствен цикъл.