Ю Несбьо - Червеношийката

— Значи тези хора стигат дотам да променят собствената си физика?

— Да, в известна стенен. Историята за доктор Джекил и мистър Хайд всъщност не е толкова далеч от истината, колкото бихме си помислили. В един известен случай, описан от доктор Ошерсън, едната личност е хетеросексуална, а другата — хомосексуална.

— Могат ли личностите да имат различни гласове?

— Да, благодарение на различните гласове всъщност най-лесно наблюдаваме смяната на личностите.

— Толкова различни, че дори човек, който познава болния много добре, не е в състояние го разпознае по другия му глас. Например по телефона?

— Да, ако въпросният човек не знае за другата личност на болния. Ако говорим за хора, които познават пациента с МЛР само бегло, промяната на мимиката и езика на тялото са достатъчни, за да не успеят да го разпознаят, дори да стоят в същата стая.

— Мислимо ли е човек с МЛР да съумее да скрие болестта от близките си?

— Може да я скрие, да. Колко често се проявява едната или другата личност е строго индивидуално и някои хора до известна степен са способни да контролират смените.

— Но в такъв случай личностите знаят една за друга?

— Да, не е необичайно. И точно както в романа за доктор Джекил и мистър Хайд понякога между личностите възникват остри спорове, понеже имат различни цели, разбирания за морал, за хора от обкръжението им, които харесват или не и така нататък.

— А почерка, могат ли и там да мамят?

— Не става дума за измама, Хари. И ти не си постоянно един и същи човек. Прибираш се у дома и при теб настъпват куп незабележими промени — в гласа ти, езика на тялото ти и какво ли още не. А е странно, че споменаваш за почерци. Тук някъде имам книга с факсимиле на писмо, писано последователно от пациент с МЛР със седемнадесет напълно различни почерка. Някой ден, когато имам повече време, ще го потърся.

Хари си отбеляза няколко ключови думи в бележника.

— Различни менструални цикли, различни почерци, това са напълно побъркани хора — промърмори той.

— Ти го казваш, Хари. Дано съм ти помогнал, а сега трябва да тичам.

Ауне си извика такси и двамата излязоха заедно на улицата. Докато чакаха на тротоара, Ауне попита Хари какви планове има за Седемнадесети май.

— Жена ми и аз ще каним неколцина приятели на закуска. Добре дошъл си при нас.

— Много мило, но неонацистите възнамеряват да „атакуват“ мюсюлманите, чийто празник по случай края на Рамадана тази година е на седемнадесети 102 102 Мюсюлманските празници са свързани с лунната календарна година, а понеже тя е по-кратка от слънчевата, тяхната дата „се мести“. — Б.пр. . Имам задачата да координирам охраняването на джамията недалеч от Главното полицейско управление — обясни Хари, и радостен, и смутен от изненадващата покана. — Нали знаеш, винаги товарят с дежурства необвързаните полицаи на подобни семейни празници.

— Просто намини за малко. Повечето гости също имат други планове за следобеда.

— Благодаря ти. Остави ме да помисля, после ще ти звънна. Какви са приятелите ти всъщност?

— Такива като теб — Ауне провери дали папийонката му стои добре. — Но жена ми познава малко по-изискани хора.

В същия миг таксито зави към тротоара. Хари задържа вратата, та Ауне да влезе вътре, но тъкмо когато се канеше да я затвори, му хрумна нещо:

— На какво се дължи МЛР?

Ауне се наведе напред и погледна Хари:

— За какво всъщност става дума, Хари?

— Не съм съвсем сигурен. Но може да е важно.

— Ясно. Много често пациентите с МЛР са били подложени на издевателства като деца. Но понякога причината е и силно травмиращо преживяване през по-късен етап от живота. Човек си създава друго лице, за да избяга от проблема.

— Какви травмиращи преживявания биха отключили МЛР при зрял човек?

— Просто използвай въображението си. Например да е преживял природно бедствие, да е изгубил близък, да е бил подложен на насилие, да е живял дълго време в страх.

— Да речем войник по време на войната?

— Войната може да бъде отключващ фактор, да.

— Или партизанската война.

Последната реплика Хари каза на себе си — таксито с Ауне вече пътуваше надолу по улицата.

— „Скотсман“ — каза Халвуршен.

— Ще прекараш Седемнадесети май в кръчмата „Скотсман“’? — Хари направи гримаса и сложи чантата си зад закачалката.

Халвуршен вдигна рамене.

— Имаш ли по-добро предложение?

— Ако ще е кръчма, поне намери нещо по-стилно от „Скотсман“. Или по-добре, дай рамо на бащите от службата и поеми дежурство по време на детското шествие. Солидна премия за работа през почивен ден и никакъв махмурлук.