Фридрих Незнански - Операция „Фауст“

— Разбира се, Семьон Яковлевич, иска ли питане. С удоволствие.

— Забележително! — зарадва се Полонски, записа си моя домашен телефон и като се сбогува, заситни по алейката към вътрешния двор.

И тъй, Светлана е сестра на Троян. Той пък е незаконен син на изпадналия в немилост бивш глава на правителството. А Светлана е дъщеря на свален министър, изоставена от мъжа си заради дъщерята на новия генерален секретар. Моят приятел от института за международни отношения беше казал: „Тя искаше да убие Белов, но вместо това се омъжи за маршал Агаркин.“ Не, не вместо, а за да се разплати с мъжа, който я предал, и едновременно с новото му семейство, се е омъжила тя за маршала. Съюз между реванша и жаждата за власт. И всички ги командва самият Агаркин. „Сталин“ несъмнено е той. Троян е изпълнител, а Светлана — вдъхновителка и помощничка. Но независимо от тези колизии на човешките съдби, които ми се откриха, изобщо не се трогвах. Нека да се изядат един друг, нека се боричкат за властта, за овладяването на изплъзналия им се трон — аз не злорадствах от това, че разбрах гибелната тайна на Троян-Белова-Агаркина. Какво ми пука на мен, Александър Турецки, кой ще бъде на върха? За мен нищо няма да се промени. Също както и за майка ми. За Меркулов. За Ирина. Но заради честта на професията аз бях длъжен да разкривам престъпленията, извършени от уязвено самолюбие, тъпо тщеславие или всесилна власт — затова щях да подсигурявам Женя Жуков при срещата му с Троян в Манежа тази вечер, но преди това трябваше да поставя финалната точка в „моето разследване“.

И с тази цел аз се отправям към площад „Пушкин“, в телефонната палата, и намирам в указателя номера на една многократна световна и европейска шампионка и рекордьорка…

Квартирата на Ана Чуднова е направо тапицирана с награди, флагчета и медали. Самата Ана прави кафе в кухнята и се оплаква басово:

— Тая мелничка за кафе е поне на сто и петдесет години. Време е да я хвърля, ама ми е жал. Виждаш ли каква ръчка има — антика! На, повърти я, докато аз кипна водата.

Вземам допотопната мелничка и пак сядам в креслото — редом с Ана ме наляга комплекс за малоценност, тя е по-висока от мен с петнайсет сантиметра.

Познаваме се едва от десет минути, но вече сме добри приятели. Тя е, както се казва, наше момче.

— Със захар ли?… Добре. А мляко? Без… Още по-добре, защото и без това нямам… Да ти кажа, аз изобщо не мога да готвя. За кого ли? Ами искам да си взема едно хлапенце от детския дом, ще му плета шапчици, това мога, и кашичка ще му варя… Какво ли ти говоря глупости, сигурно си дошъл по работа.

Лицето на Чуднова е некрасиво, с едри белези от шарка, без грим. А очите й са добри и тъжни. Звездната болест явно не е успяла да я налегне…

— Да, значи за Светка Аралова. Красавица, разбира се. Фигурата й — висша класа. Мъжете на плажа им течаха лигите. Обаче студена. Бих казала даже — нежива. И завистлива. Тя ме ненавиждаше, знам. Като впери ония ти ми зелени очи, гласът й тих, думите като че ги цеди. Една моя приятелка казваше: „Анка, тя ще те отрови, ей богу.“ И за какво? Какво можех да имам аз освен спорта? Кой ще ме вземе за жена, такава върлина… Е, аз пак дрънкам глупости… Та значи след Олимпийските игри в Москва през 80-а година, когато тя падна не само от мен, но изобщо не спечели нито един медал, я хвана стрес и някаква нервна болест. Няколко месеца лежа в болницата, ние я посещавахме, но тя не ни се радваше много. По цялото й тяло, особено на главата, излезе някакъв псориазис. После я излекуваха, все пак в правителствена болница лежеше, баща й още беше министър. Предписаха й постоянен кварц, цяла година ходеше с тен… Сетне се омъжи и повече нищо не съм чувала за нея…

— В коя болница лежа?

— Уф… Чакай да се сетя… А, да, в Боткинската, в кремълския й корпус.

Завеждащата отделението дълго разглежда моята служебна карта. Жената има пълно право да откаже на молбата ми, защото не нося официално запитване от прокуратурата. После тя пак така дълго разучава лицето ми, написва нещо на една бележка и извиква секретарката си.

— Вие можете да се запознаете с историята на болестта на Аралова, но справка за диагнозата — извлечение от болничния картон — мога да дам само след писмено запитване от следствените органи.

Секретарката донесе медицинския картон. Прелистих го отначало докрай — беше предимно на латински.

— Можете ли да ми кажете със свои думи от какво… — търся подходящата дума, — от какво страдаше Аралова?