Сега чекистите си разменят мигновени погледи и следващият въпрос е повече отговор:
— Когато дълги години ти набиват едно и също, приучват те да говориш не това, което мислиш, а онова, което искат да чуят от теб, тогава е трудно да се промениш за една нощ, нали?
Хилава провокация, на която аз реагирам с мълчание. Наистина не ми се отговаря, но въпросите започват да се сипят един след друг и вече по същество:
— С кого сте споделяли сведения за правителствения заговор?
— На кого сте дали информация за подготвяния взрив в „Лужники“? За „Афганското братство“? За дейността на спецчастите?
И изведнъж:
— Слушате ли „Гласът на Америка“? А радио „Свобода“? Четете ли емигрантски списания?
Тези въпроси слагат всичко на място. Генералите и полковниците са ми организирали „детектор на лъжата“. Те прекрасно знаят, че лъжа — никой отдавна не вярва в никакво единство на партията и народа. В това число и кагебистите. Но те проверяват реакцията ми на задаваните въпроси. Самият отговор не им е интересен, знаят го предварително.
Романова ме извиква до бюрото си и ми подава оперативната сводка за произшествията в Москва, станали през още неизтеклото денонощие. Самоубил се е подполковник Троян, началник на личната охрана на генералния секретар, намерен е мъртъв във ваната си заместник-началникът на Главното разузнавателно управление при Генералния щаб генерал-полковник Рогов.
— Освен това има данни, че деветнадесет висши военни са починали при загадъчни обстоятелства, сред тях — двама армейски генерали и един адмирал… И още едно съобщенийце по телекса от Кабул: генерал Серий е стрелял докрай срещу комитетчиците, които дошли да го арестуват. С последния куршум се самоубил…
Призори „консултацията“ на чекистите свършва и те изчезват, като вземат преди това от нас повторни разписки за неразгласяване.
Романова гледа обезкървените ни лица и казва, запъвайки се на всяка дума:
— Имам информация, пак съвсем конфиденциална… Генералният секретар е заповядал да ни оставят живи… за награда… Много ни е благороден той, мамицата му…
Независимо от умората реших да се поразходя по пръстена на булевардите до „Кропоткинска“. Мотаех се по утринната Москва с една-единствена мисъл в главата: да си легна и да спя 48 часа. До понеделник. До онази минута, когато официално ще обявя, че напускам прокуратурата. Ще получа паричната компенсация за неизползвания отпуск и ще ида при новия председател на адвокатската колегия Воскресенски, а може би и в редакцията на списание „Човек и закон“, май че им трябваше пътуващ кореспондент…
От „Сивцев Вражек“ срещу мен излетя черна волга. Защурах се, спирачките диво запищяха и аз залепих гръб към чугунената ограда на булеварда. Нямах сили да се изправя, просто чаках как тази черна грамада сега ще обърне и… Но от волгата изскочи някакъв младеж и се хвърли да ме вдига:
— Ама аз нищо не съм… Нали не съм те закачил? Защо падна така? Олеле, скъсал си панталона… Слушай, хайде да минем без милиция, а? Че ако им духна в тръбичката… Ще ти платя панталона.
Младежът ми протегна шофьорската си книжка.
— Не ми трябва фамилията ти, изчезвай, виж, вече се трупат хора — казах му аз, като разтривах удареното си коляно.
— Изчезвам! — радостно извика той и скочи в колата.
Влязох в телефонната кабина на „Сивцев Вражек“ и набрах номера на Ирка.
— Добро утро, Ира. Имам една сериозна молба — можеш ли да ми зашиеш панталона?
Тя ми отвръща нещо, но аз не я слушам, защото веднага ми идва наум друг въпрос:
— Кога започва ваканцията ти?… Вече започна?! Тогава заминаваме още утре с теб на Рижкото крайбрежие в… ами например в Яундубулти. Всички формалности, билети и прочее поемам аз.
Франкфурт на Майн
Юли 1986 година
Превод Димитър Статков. — Б.пр.
Отдел за борба с кражбите и спекулата. — Б.пр.
Научно-технически отдел. — Б.пр.
Демократична република Афганистан. — Б.пр.
Главно разузнавателно управление. — Б.пр.
Московската градска прокуратура. — Б.пр.
Московската криминална милиция. Съкращенията са запазени предимно в подобни документи. — Б.пр.
Московският адрес на ЦК на КПСС. — Б.пр.
Всеруско театрално общество. — Б.пр.
Греяно червено вино с подправки. — Б.пр.
Читать дальше