Фридрих Незнански - Операция „Фауст“

Отворих жабката и извадих картата на Москва. Днес те ще докарат експлозива в петте обекта около стадиона, а Троян, маскирайки го, като подсигуряване личната безопасност на генсека, ще организира залагането на динамита. Всички запаси от експлозив трябва да бъдат прехвърлени на основния обект „0“. „0“ не само е главният обект, но и графично изображение на централната арена на стадиона „Ние ще унищожим робството за една секунда“… Катастрофата с небивала мощ — това е взривяването на стадиона „Лужники“, където ще има над 100 хиляди зрители! И сред тях Ирка, Лидочка и Льоля Меркулови, хиляди други Ирки и Лидочки, които нямат никакво отношение към борбата за власт, към цялото това безумие…

Милиционерската волга изрева с мощния си двигател и след десет минути аз вече се носех по Проспекта на мира към дома на Меркулов.

Меркулов се бръснеше пред огледалото, а аз седях на ръба на ваната. Трябваха ми десет минути, за да му разкажа основното. Крайчето на носа му беше бяло почти като сапунената пяна на бузите — той винаги пребледняваше, когато се вълнуваше.

Меркулов се дообръсна, изми лицето си и го изтри с хавлиената кърпа.

— Саша, отиваме при Мойсеев.

— Какво общо има Мойсеев? Веднага трябва да съобщим за заговора на тези, които той засяга…

— Нали не искаме да изтече информация?

— Да, но защо Мойсеев?!

— Семьон Семьонович пет години е учил със сегашния генсек в една група на Юридическия факултет. В петдесет и втора му е дал препоръка за партията. Мисля, че такива неща не се забравят. Затова той ще телефонира след половин час на своя кръщелник и ще поиска среща. Макар и за пет минути. При цялата си колосална заетост генсекът трябва да намери пет минути от своето скъпоценно време, за да спаси… безценния си живот.

— Семьон Семьонович, моля да ни извините за ранното посещение — каза Меркулов, веднага след като Мойсеев ни отвори.

— Кое му е ранното, Константин Дмитриевич! Отдавна съм на крак. Пържа на синовете бухти. Те имат днес празник, дават им дипломите от техникума. И аз реших да ги поглезя с „мамините сладки“. Майка им винаги за празник пържеше тези бухти.

В апартамента не можеше да се диша. Миришеше на прегоряло масло и не се виждаше нищо от пушека — направо да викаш пожарната.

Времето ни отиде не толкова да подготвяме Мойсеев за „царския разговор“, колкото да ликвидираме последиците от готварската му дейност. Докато ние със Семьон Семьонович пълнехме с бухти всички подходящи и неподходящи съдове, Меркулов се договаряше по телефона с републиканския прокурор Емелянов. Меркулов беше изключението, на което предпазливият и хитър прокурор на републиката се доверяваше, може да се каже, без уговорки.

Мойсеев ме застави да гризна една завита бухта, която се оказа удивително вкусна.

— Рецептата ме подведе, Александър Борисович. Според Анините записки трябва да се сложат едно яйце, половин чаша брашно и съвсем мъничко вода. Реших, че е твърде малко и увеличих пропорциите четири пъти.

От Мойсеев до Прокуратурата на РСФСР е съвсем близо, няма и пет минути пеша. С оглед куцането на Семьон Семьонович — осем минути. Пресякохме „Неглинка“ и тръгнахме нагоре по „Кузнецки мост“…

Помощникът на републиканския прокурор ни вкара в кабинета на Емелянов и връчи на Меркулов указателя с телефоните на партийно-правителствения апарат. В кабинета имаше няколко телефона. На отделна масичка беше „петолъчката“ — по този „червен“ телефон можеш да се свържеш с всеки ръководител на републиканско или съюзно равнище и дори с генсека. Емелянов беше на съвещание, но предупредил помощника си, затова оня беше така добър с нас. Той ни обясни как да ползваме „петолъчката“ и излезе…

Мойсеев навърта шайбата, в свободната му ръка дими цигара и аз виждам как трепери огънчето й.

— Ало, ало… Домът на Михаил Сергеевич ли е? Здравейте, Мойсеев е на телефона, Семьон Семьонович… От прокуратурата, да, федерацията… Бихте ли повикали… Той ме познава… Миша? Михаил Сергеевич? Вие ли сте? Ти ли си?… — Гласът на Мойсеев мутира във фалцет като на младо петле. — Трябва спешно да се видим и да поговорим. Много е важно.

Семьон Семьонович угаси цигарата си в пепелника и облиза с долната си устна потта, която беше избила над горната.

— Кой се обажда? Семьон… Семьон Мойсеев… Аз съм Семьон, позна ли ме, Миша?!

Семьон Семьонович, без да закрива слушалката, ни съобщи радостно:

— Той ме позна — Миша!