Фридрих Незнански - Голямата игра

— Не знам — отвърна Рустам.

— Слушай. — Солонин го хвана за брадичката. — Гледай ме в очите! Къде са архивите? Нали твоят брат ти каза?

— Рустам — намеси се Фирюза. — Този човек току-що те спаси. А аз за малко да го погубя. Ние сме му длъжници.

— Брат ми каза само на Алекпер — държеше на своето Рустам.

— Като ще е на Алекпер, на Алекпер да е… — Звъни в полицията и да се махаме оттук — въздъхна Солонин.

Долу се качиха в една от колите, с която бяха дошли бандитите. Така щяха да спечелят малко време. Хората на Кадуев ще търсят колата на Фирюза или фолксвагена поло, подаръка от по-големия брат за Рустам…

В моргата заведоха Фрязин при една от масите, на която беше трупът на Тимур. Патологоанатомът повдигна чаршафа. Тимур лежеше с полуотворена уста.

Володя видя входното отвърстие от куршума. Малка дупчица, засъхнала от кръв. Косата около раната беше леко прогорена.

Гоша въздъхна тежко.

— Ето така, тичаш, суетиш се… И само една дупчица… По-малка от едно копченце…

— Предполагате, че са го разстреляли? — попита Володя съдебномедицинския експерт.

— Криминолозите откриха следи от собствените му пръсти върху пистолет система „Макаров“ — отговори му той. — Огледът и аутопсията показаха, че изстрелът е бил от близко разстояние.

— Виждам — каза Володя, като отиде от другата страна. — Но нали беше левак. Разбрахте ли ме? Телохранителят Ахмедов беше левак.

— Нима? — Гоша се спогледа с Артьом. — Винаги е стрелял с двете ръце и винаги точно. Нямаше равен на стрелбището.

— На стрелбището, да — кимна Володя. — Но държи вилицата в лявата ръка, виждал съм го на снимка.

— И аз в лявата — каза Гоша, — а в дясната — ножа. Хората държат вилицата с лявата ръка.

Сам се пъха в поставения капан, помисли Володя, като го гледаше с интерес. Гоша много искаше да изкара нещата, че Тимур се е застрелял сам. Защо?

За да прикрие убийството? Телохранителят се издаде и затова е трябвало да го премахнат. Тук поне има логика. Но ако сам се е застрелял, тогава възникват само въпроси.

— Аз съм тук от завчера — каза Володя. — Успях да науча някои работи. Знам и за задържането на самолета.

— Грешка на синоптиците — обади се Артьом. — Какво общо има Тимур?

— Ами това, че се е канел да излети — отговори Володя. — Но заради грешката на синоптиците е размислил. И слязъл от самолета направо през затворения люк… Искал да отлети, а не да се застрелва, разбирате ли?

Гоша и Артьом мълчаха. Ето какво значи да си привикнал тукашната власт да те гледа в устата. Размеква те, размишляваше Володя. Притъпява чувството за опасност.

— Приключваме — каза съдебномедицинският експерт, като покриваше убития с чаршафа.

Гоша и Артьом излязоха. Володя се забави малко, искаше да поговори с експерта.

— Кога е настъпила смъртта? — попита Володя. — В действителност?

— Всичко е отразено в акта — отговори той, като гледаше настрана.

Аз скоро ще си тръгна оттук, а той остава, помисли си Володя. Той отметна чаршафа над краката на Тимур. Огромните му стъпала. Натичали са се в необятните маратонки…

— Аз съм в хотел „Сибир“ — рече Володя на съдебния експерт и излезе от моргата.

Навън беше по-топло, отколкото там, където лежеше сега Тимур. Гоша, Артьом и двамата от охраната гледаха Володя с явна неприязън.

— Имате ли още въпроси към нас? — попита Гоша.

— И защо точно към нас? — добави Артьом.

— Засега нямам въпроси — отвърна Володя и повтори: — Засега.

— Бързаме — каза Гоша. — Днес е откриването на поредното разклонение на новия магистрален нефтопровод. Между другото, можете да се смятате поканен. Може би там ще видите много интересни за вас лица. Може да пътувате с нас.

Володя се заколеба.

— Бих искал да се видя с господин Томилин. Ще бъде ли там?

— Олег Дмитриевич? — попита Гоша. — Трябва да бъде. Във всеки случай е поканен. Наистина, днес не съм го виждал никъде. Не знаеш ли къде е? — попита той Артьом.

— Кой го знае… Май одеве го виждах.

Охраната закима, да, видяхме го. Володя се взря изпитателно в тях: момчетата са едри, набити, съответстват на шефа си. Усмихват се, за да покажат позлатени зъби. Дебели, остригани вратове. Бяха му говорили в МУР някои неща за тукашната „деветка“. Бивши спортисти, главно биатлонисти. Като че ли местните босове специално изпращат в тия секции надеждни младежи. Там развиват стрелбата и бягането със ски по пресечена местност… Казваха също, че безпощадно видели сметката на тукашните бандити, от които бил писнал целият град. И сега милицията сякаш им е признателна за това.