Фридрих Незнански - Опасно хоби

Небето ставаше тъмно, а в сенчестия двор мрачно, но в душата на Турецки тържествуваше пълната свобода. И разговорът им за живота бе истински дълбок и мъдър. Честна дума, такъв разговор дори трябваше да бъде записан на магнетофон, бе пълен с толкова откровения и държавническа мъдрост.

Но неочакваната поява на Грязнов откъсна Турецки от размисъла за вечното и тленното. Сигурно състрадателните съседи са засекли къде се подвизават нарушителите на реда, но понеже бяха свои, не им обръщаха внимание. Нали и мъжете имат нужда да си поговорят от душа. Ето ги, край беседката.

Саша напусна неохотно компанията на съседа шофьор — още не се виждаше дъното на втория „Распутин“ — и тръгна след Грязнов.

Качиха се в апартамента, Грязнов сбърчи нос да провери дали не мирише на самота, тоест на персонално падение на личността, и като се убеди, че общуването с народа е случайна мярка, продиктувана от инстинкта за самосъхранение, каза на Турецки да се стяга. Нина приготвяла разкошна вечеря в чест на завръщането им от пътешествие и изобщо за завръщането.

— Добре — замига Турецки. — Но моето общуване с народа…

— Вече свърши — обобщи Грязнов. — И за щастие — благополучно. По колко на калпак?

— Седемстотин и петдесет делено на две — започна да пресмята Саша. — Плюс още към двеста… Някъде около половин литър… Ах, братко, как се намъкваше само!

— Хайде, ставай, ще те намъкна аз! — засмя се Грязнов. — Нали трябва да знаеш как завърши епопеята ни.

На летището в Будапеща Грязнов бе посрещнат от помощник-началника на окръжната криминална полиция Андраш Дьорд — едър мъж, на ръст колкото Саша, с буйна черна коса и присмехулни цигански очи. Лесно позна колегата си в тълпата московски пасажери: нямаше други рижи като него. И той съобщи това радостно още в първата минута на доста калпав руски.

Каза още, че аржентинският гражданин Богданов, от когото толкова се интересува московската криминална полиция — нали? — засега не може да бъде предаден на Русия, защото не е приключило разследването за валутни машинации. Не, не е арестуван, но засега е нежелателно да напуска пределите на страната. Богданов не бърза да представя оправдателни документи и докато не завърши следствието и съдът не се произнесе окончателно, трябва да се намира под око — нали? — на полицията.

Но ръководството е дало възможност да бъде разпитан заради интереса от страна на руските колеги от националния център на Интерпол. В дадения момент Богданов очаква с нетърпение тяхното пристигане.

Това е цялата информация. На госта от криминалната полиция в Москва, а унгарските колеги поддържат с нея традиционна — нали? — дружба и взаимно разбирателство, ще бъде предоставена възможност да разпита свидетеля по московското следствие. Това ще стане в присъствието на следователя, който се занимава с икономическите престъпления на унгарски и чужди граждани със свой бизнес в страната. Нали така?

И Грязнов разбра, че не може да разчита на нищо повече. Никой не възнамерява официално да предава Богданов на Москва. Но и за това благодаря. Въобще със социалистическия лагер е свършено, а заедно с него и неограничената възможност на съветските спецслужби да хващат, разпитват, откарват и решават съдби. Свободната от социализъм страна Унгария желаеше да живее по свои закони без значение дали това ни харесва или не. От 1956 година са изминали почти четирийсет години. За някого е било вчера, за тази страна — цяло поколение…

Грязнов се озоваваше за първи път в чужбина, при това не в най-добрите за себе си години, и се чувстваше също така не по най-добрия начин. Веднага позна Богданов, а и той него. И двамата знаеха за какво ще е разговорът, а по-точно — разпитът. Следователят, когото Андраш представи на Слава, се оказа слаб и мрачен тип и изобщо не се интересуваше от проблемите на руснаците. Но нямаше съмнение, че знае руски съвършено добре. И се получи странна комедия: Грязнов задаваше въпросите си на руски, следователят унгарец, дъвчейки устните си, превеждаше на английски, след което Богданов отговаряше също на английски и дублираше заради Грязнов думите си на руски. Един дявол знае защо бе необходимо, но ако възразеше, означаваше да се откаже изобщо от възможността да разпита този кучи син. Така мислеше Слава.

Този странен, макар и напълно официален разпит, копие от който трябваше да отнесе в Москва, се записваше със съгласието на следователя и Богданов. За целта на тръгване Слава бе получил магнетофон от Научно-техническия отдел на Московската криминална милиция по настояване на Романова.