Фридрих Незнански - Опасно хоби

— Да — философски отбеляза Турецки, — това е недостъпно за мен, уви. Но какво ви пречи да отидете? На ваше място щях да приема с удоволствие.

— Тя каза, че в луксозните каюти имало едва ли не три стаи — със слаба надежда подметна Грязнов.

— Слава! — закани се с пръст Турецки. — Шефът вече ми направи забележка. Той вижда всичко. Щастливо плаване. Дори не знам кога ще се прибера в Москва.

Оказа се, че е много близо до истината. Защото уралското убийство, макар и дръзко, нямаше видими следи, за които да се залови веднага. Тоест било е изпълнено във висша степен професионално.

Убийството, смятано отначало за користно, според откриваните доказателства започна да придобива определен политически характер. Сблъскаха се интересите не само на отделни политически партии, но по-важно и съответно по-разбираемо е, че се сблъскаха интересите на лицата, финансиращи тези партии и куриращи оръжейното производство.

Лъснаха големи сделки за закупуване на въоръжение в някои страни от бившия соцлагер, главно в Унгария, която пък на свой ред препродавала закупеното от Русия стрелково оръжие в трети страни. Бизнесмени от руско-кипърска компания развивали бурна дейност. Но всеки път произведеното в Урал оръжие, изпратено чрез тази фирма за Кипър, кой знае защо попадало в Чечения. Или в Задкавказието. Сравнително бързо разплетоха самото убийство на губернатора, за малко повече от месец. И в най-последните горещи августовски дни Александър Борисович кацна на летище Домодедово, без да е предупредил нито един свой приятел. Автобусът на „Аерофлот“ го стовари пред спирката на метро „Парк на културата“. Турецки излезе от задушния автобус и тръгна през подлеза за отсрещната страна на площад „Зубовски“, мина край рампата и покрай приказно красивата църква, в която според мълвата са се венчали Володя Висоцки и Марина Влади, и излезе на тролейбусната спирка към къщи.

Беше отсъствал от Москва само един месец, какви промени може да са станали? Но са станали, и то не от най-добрите. По-рано също срещаше на всяка крачка бедни просяци. Но сега видя да просят цели семейства. Саша не се смяташе за особено впечатлителен, но при вида на млада жена, която далеч нямаше циганска външност, седнала върху разтворен вестник в подлеза сред съвсем не мръсни дечица, а дори добре гледани, сърцето му не издържа. „Искам да ям“ — бе написано на картонена кутия, която държеше в ръка момиченце на около пет годинки. Турецки пусна безразсъдно и свенливо последните си петстотин рубли и почти на бегом изскочи от подлеза, лицето му се намръщи и той почти псуваше на глас нашата любима демокрация. Тръгна по пешеходната част, за да мине под естакадата. Проклет провинциализъм! Само месец е отсъствал от големия град, а е изгубил всякаква бдителност… Още не направил и една крачка, под носа му рязко удари спирачки огромна тъмносиня кола, която за малко не го премаза.

Турецки отстъпи назад, за да изчака да отмине тази разкошна вносна катафалка. Но задната врата се отвори и се подаде — ха сега де! — кръглата и едра лъскава глава на Виталий Бай.

— Александър Борисович! За нищо на света не съм искал да посегна на скъпоценния ви живот! — Бай беше искрено изплашен.

Турецки съобрази най-накрая, че поради собствената си разсеяност за малко не се озова под колелата на колата му. Това се казва черен хумор! — Бай нямаше да може да се оправдае, че сблъсъкът е чиста случайност. Това обстоятелство изведнъж развесели безумно Саша. Притеснението му отмина и дотолкова се отпусна, че прихна. Отиде до още отворената врата на реното, наведе се и видя, че страхът на Бай още не е преминал.

— Това се казва късмет, Виталий Александрович! — рече той. — Само миг, и не ви мърдаше покушение над длъжностно лице с всички произтичащи обстоятелства! Представяте ли си? Добре, не се вълнувайте, идвам от провинцията и още не съм се адаптирал към московския ритъм. А вие, както винаги, бързате за някъде? Ще ви затрудни ли много да ме закарате до вкъщи? Мисля, че сме в една посока… Знаете ми адреса.

Ах ти, Бай! Как се разшава на мястото си! Как се размисли дълбоко! Трудно е да откаже, не иска да изглежда и глупак… Но Турецки реши, че щом е станало така, хем ще си отиде без пари до вкъщи, хем ще попритисне кучия му син. Следователят звънеше от време на време в Москва и от разговорите си с Меркулов знаеше, че въпреки всички усилия на следствената група, така и не са успели да намерят преки улики срещу Бай. Чисто е действал. Но няма да го вкараш в съда — не можеш влезе само с увереността, че именно той е организирал убийството, кражбата и прочие. И Виталий Александрович го знаеше. Какво могат да представляват за съда някакви мижави „картинки“, още повече частни някога, или незаконното изнасяне на произведения на изкуството с общонародна ценност и продажбата им на музеи и частни колекции! Та сега се приватизират заводи, продават се рудници…