Фридрих Незнански - Опасно хоби

Костя попита как вървят работите. Турецки погледна изразително Вероника Мойсеевна в очите, тя бе застинала в очакване и само показа с пищните си ръце, че всичко е разбрала. После с горда плавна стъпка напусна кабинета си.

— Не си ли сам?

— Вече съм. Какво има?

— Намери ли нещо нужно?

— Да.

— Тогава защо седиш там? Моля да имаш предвид, че тук сме затънали до гуша в работа и за нас е голям лукс да отмаряме в архивите. Връщай се, ако имаш възможност.

— Нещо екстрено ли?

— Да. Но от друга опера. Ще трябва да оставиш нещата на колегите и спешно да заминеш за Урал. Убийство на губернатора. Затова, ако можеш…

— Разбира се, Костя. Макар че тук има още толкова за откриване. Но за целта трябва да се възбуди ново дело. И да се започне с най-сериозна изкуствоведска експертиза, а после да запретваме ръкавите. Има още един вариант — да предадем материалите на Федералната служба за сигурност. Ще се наложи хубавичко да разтревожим някои държавни и партийни другари в гробовете им, така ми се струва. Не е моя работа да решавам дали ще се заемаме с подобна угнетяваща задача. Но съм готов да се подчиня на всяко здраво решение.

Костя дълго мълча, после каза някак уморено:

— Добре, вземай материалите. Утре сутринта те чакам с доклад.

Турецки се поклони ниско на Вероника Мойсеевна и отиде да търси Андрей Григориевич. Предаде му списък на документи, от които помоли да му направят ксерокопия. При това незабавно, понеже го очакват още утре сутринта в Главната прокуратура по неотложна работа. Заместник-директорът разбра цялата дълбочина на отговорността, щом го търси самият заместник главен прокурор. Само между другото се заинтересува какви могат да бъдат последствията. Няма ли нещо да го засегне? Но като видя, че върху всички документи датите са от 1947 до 1950 година, се успокои. Такава дълбока древност не можеше да има никакво отношение лично към него.

Документите бяха ксерокопирани, копията подредени и подшити в картонена папка. Турецки се отби при Перфилев, за да се сбогува. Старецът изрази съжаление, че ето на, щяха да се заемат с нещо сериозно, а не стигна времето. Турецки обясни, че точно за това е необходим дълбок и сериозен анализ, а не повърхностно запознаване, да се привлекат много сили: и следователски, и изкуствоведски. Няма съмнение, че фондовете са разграбени безжалостно, няма значение в чии интереси — държавни или частни. Такава ревизия може да трае не седмица-две, а месеци, дали не и години.

Турецки помоли за още нещо Перфилев. Предаде му едно ксерокопие от писмото на академик Орбели, разказа подробно как е намерил Константин Грачов и предаде предсмъртното желание на болния човек: да погледне за последен път снимките на спасените от него рисунки. Не е известно кога ще се върнат в Питер, така че ако намери възможност, поне да предаде благодарственото писмо на академика. Перфилев обеща да го направи…

— Значи няма да се срещнем скоро — въздъхна той и се усмихна открито и малко притеснено, може би за първи път през последните три дни. — Жалко. Предполагам, че няма да съм жив. Но искрено ми беше приятно да общувам с вас, млади момко…

Вероника Мойсеевна видимо се разстрои. Тъкмо за тази вечер имаше определени планове за себе си и в тях главната роля бе предназначена за Турецки. И такъв провал. Той побърза да увери страстно дишащата кариатида, че изпитва към нея най-дълбоко уважение и лична симпатия, ако не беше спешното повикване, няма съмнение, че щеше да й прави компания, където тя посочи. Потокът от думи малко приглуши готовата да избухне обида. За миг му хрумна напълно дива идея: да посвети остатъка от деня на страдащата дама и да й покаже, че московчани умеят да благодарят.

Вероника почувства, че в дадената ситуация има нещо съмнително, и настъпи към госта, демонстрирайки пълната си готовност да се подчини на нахалника. Но Турецки не беше нахалник, макар че, честно казано, още не беше му се случвало да притежава такова количество нажежено женско тяло наведнъж. Затова припряно се оттегли и като слабо утешение остави на дамата твърдото си обещание при първа възможност… Нека сега, като легне да спи, да сънува, че е в обятията на старши следователя по особено важни дела. Наистина, а на кого друг ще се отдаде в многомилионния град?

После Турецки мина през Маркашин и той веднага му организира обратния билет.

Докато чакаше на гарата влака си, Турецки съжали — повече с хумор, отколкото сериозно, — че вечерта му е преминала толкова бездарно. И че напълно спокойно щеше да успее поне в малка степен да утеши дълбоките чувства на разгорещената Вероника. Представи си за миг, че са заедно, и реши, че трябва да правят любов само на пода, защото е немислимо да си представи човек кое легло ще издържи на страстите им.