Фридрих Незнански - Опасно хоби

— Та какво по-точно искате от мен? Както разбирам, той не се кани да подава жалба, значи не може да се говори за никакво дело. Цяла история е да започне подслушване на телефона му. За съжаление засега с нищо не мога да ви помогна. Но когато се обадят шантажистите и си кажат условията, а вие или той, както решите, се уговорите с тях, може да включим и нашите служби, да си поиграят с ония… Но защо смятате, че вземането на заложница с цел получаване на откуп е дело на вашия зет? Мигар сте го хващали вече в неблаговидни постъпки?

— Знаете ли, Александра Ивановна — по всичко трябваше да се чувства, че старецът не иска много да „разобличава“ зет си, но събитията го карат, — той принадлежи към така наречените неработещи. Тоест има някакъв бизнес, от който нищо не разбирам. А какви са му доходите, откъде идват, извинете, не мога да обясня. Пък и вие сигурно знаете повече от мен за тези, така да се изразя, нови млади… Нали между тях, когото и да вземете, всеки втори непременно е президент на някаква фирма, за която не е чувал никой, освен него. Иди, че провери! Ох, тъмни работи, прелюбезна Александра Ивановна! Въпреки това има пари! Мерцедес! Но милион долара е чист абсурд! Откъде могат да се вземат толкова пари?!

— Могат, могат, преуважаеми Георгий Георгиевич. — Романова малко поохлади разпаления старец.

Не искаше да го обижда, но си спомни една далечна история, когато лично тя предотврати открадването на колекцията на Константиниди. Само едно платно на Сезан, което виси над вратата в хола на апартамента му на „Староконюшени“, по оценките на изумените изкуствоведи струва значително повече от сумата, която по думите на зетя Дима биха могли да поискат като откуп похитителите.

— Добре, вече е късно — примирено рече Романова. — За всеки случай ми издиктувайте адресчето на вашия зет, Георгий Георгиевич, а също и вашия ми припомнете, както и на вилата. Май беше в Перхушково?

— Каква памет имате, многоуважаема Александра Ивановна! — възхити се Константиниди.

— Не се оплаквам… Значи да се уговорим така: щом се появят някакви сведения или ви позвънят, веднага съобщете. Разрешавам да не казвате на зет си, както ме помолихте. Запишете си и служебния ми телефон. Това ли е за днес? Тогава лека нощ.

— Да, да, разбира се — забърза Константиниди и като затвори телефона, помисли с неочаквано огорчение, че през всичкото време на кавги със зет си и разговора с Романова той лично нито за миг не намери време да помисли за дъщеря си. А нали сега гълъбицата му е в ръцете на насилниците, един Господ знае какво могат да й сторят. И той, нейният стар баща, единствената й родна душа на този свят, не мисли как да спаси по-скоро гълъбицата си, а как да измами прекалено сръчния си зет. Изведнъж всички съмнения и предизвикали ги вълнения около него се сториха на Георгий Георгиевич доста дребни и незначителни в сравнение с мислите, които отдавна бяха назрели в главата му и в които бе посветен само един човек — дъщеря му. Сега тя е в опасност, а той се е размислил дявол знае за какво! Колко каза този кучи син? Само един милион долара? Какво пък, заради великото ще се наложи да пожертва малкото. Но само ако Лара наистина е в опасност. Ако е блъф, тогава ще се наложи да потърси превъзходната Александра Ивановна с нейните орли, тя много добре умее да общува с хора като Вадим.

Едва стигнал до това решение, Георгий Георгиевич взе от антрето телефона с дългия шнур и го пренесе в спалнята. Обикновено преди сън правеше обратното.

Лариса Георгиевна се събуди късно през нощта — рязко, сякаш бяха я ударили по темето. Седна на миндера, отметна одеялото и проточи хубавите си голи крака над пода. Беше много горещо и задушно: в камината тлееха въглени. Значи този грижовен арменец все пак я е запалил.

Тя се огледа, за да опознае обстановката. На слабата светлина на нощната лампа, изправена до капака на бара, забеляза спящия в креслото Ашот. Сакото му бе закачено на облегалката на плетения стол, а младежът спеше полулегнал, свил неудобно рамене и изпружил крака. Пази, подсмихна се Лариса.

Помъчи се да си припомни какво е могло да я събуди. Озари я нещо зловещо, което се появи или в съня й, или в унесеното й състояние.

Спомни си ясно и конкретно. Изведнъж прозря цялата истина за това напълно фалшиво отвличане. Сякаш виждаше сърдитото, гневно дори в момент на най-висша сексуална наслада лице на мъжа си, а после студения му, някак пресметлив поглед върху себе си: как я разглежда от горе до долу, поглед-кантар, циничен и презрителен. Ето каква била работата! Та той е знаел всичко! А е възможно дори сам да го е измислил. В тази игра тя е само примамката за тлъстата риба, която сигурно ще бъде баща й. Иначе откъде у похитителите й толкова джентълменска почтителност и готовност да услужат… Наистина идиотско отвличане. Значи са се разбрали. А сега ще започнат да шантажират родителя й с незавидното положение на единствената му дъщеря. Наследничката…