Луиза Пенни: Красива мистерия

— Подарил я на баба ми при първата им среща, за да й благодари, че го е поканила на вечеря.

Бовоар се засмя.

— Това не ми го е казвал.

— Е, той не държи да го споменава в културни разговори. Горката мама. Почувствала се е длъжна да се омъжи за него. Иначе кой друг ще го вземе?

Бовоар отново се засмя.

— Е, предполагам, че летвата е свалена доста ниско. Едва ли бих могъл да ти избера по-нелеп подарък.

Той протегна ръка до масата в слънчевата кухня. Двамата заедно бяха приготвили закуската в тази съботна сутрин. Върху малката чамова масичка имаше голяма чиния с бекон, бъркани яйца и разтопено сирене бри. Жан Ги ранорано бе навлякъл пуловер и бе отскочил от апартамента на Ани до пекарната на улица "Сен Дени" за кроасани и pain au chocolat [4] Кифличка с пълнеж от шоколад, наричана още шоколадов хляб. — б. пр. . После обиколи кварталните магазини, взе две cafes, съботните монреалски вестници и още нещо.

— Какво криеш там? — попита Ани Гамаш и се наведе през масата. Котката скочи на пода и си намери местенце на припек.

— Нищо — ухили се той. — Просто видях едно мъничко je ne sais quoi [5] Не знам какво си (фр. Ез.). — б. пр. и се сетих за теб.

Бовоар го извади на показ.

— Ама че идиот — засмя се Ани. — Това е плунжер [6] Plunger (англ. ез.) — уред за отпушване на тоалетна с дръжка и гумен накрайник, чрез който се създава вакуум. У нас се среща и като "плънджър". — б. р. за тоалетна.

— С панделка — уточни Бовоар. — За теб, ma chere [7] Скъпа моя (фр. ез.). — б. пр. . Заедно сме от три месеца. Честит юбилей.

— Ама разбира се, отбелязваме юбилея на плунжера за тоалетна. А аз нямам подарък за теб.

— Прощавам ти — каза той.

Ани прие подаръка.

— Ще си мисля за теб всеки път, когато го ползвам. Макар да ми се струва, че ще го ползваш предимно ти. В крайна сметка при теб са в изобилие.

— Много мило — каза Бовоар и сведе глава в лек поклон.

Ани изпружи ръка и нежно го сръчка с червената вендуза, сякаш плунжерът бе рапира, а тя — фехтовач.

Бовоар се усмихна и отпи от силното, ароматно cafe. Типично за Ани. Повечето жени биха се престорили, че държат пръчка, но Ани размахваше сабя.

Естествено, Жан Ги осъзнаваше, че никога не би могъл да подари плунжер на която и да било друга жена. Единствено на Ани.

— Ти ме излъга — каза тя и се облегна назад. — Татко явно ти е казал за постелката за баня.

— Каза ми — призна Бовоар. — Бяхме в Гаспе, в една бракониерска хижа, търсехме улики, когато баща ти отвори един шкаф и откри не една, а цели две чисто нови постелки за баня, все още неразопаковани.

Докато говореше, гледаше Ани. Тя не откъсваше очи от него, почти не мигаше. Поглъщаше всяка дума, всеки жест, всеки оттенък на интонацията. Инид, бившата му съпруга, също умееше да слуша. Но при нея винаги имаше нотка на отчаяние, необходимост. Сякаш той й го дължеше. Сякаш тя умираше, а той бе лекарството.

Инид го заряза изцеден, но същевременно и с усещането, че е непълноценен.

Ани обаче бе по-нежна. По-щедра.

И тя като баща си слушаше внимателно и мълчаливо.

С Инид той никога не говореше за работата си, а и тя никога не го питаше. На Ани казваше всичко.

Сега, докато слагаше ягодов confiture върху топлия кроасан, той й разказа за бракониерската хижа и за случая — жестокото убийство на едно семейство. Разказа й какво са открили, как са се почувствали и кого са арестували.

— Постелките за баня се оказаха ключови улики в разследването — каза Бовоар и поднесе кроасана към устата си. — Макар че ни отне доста време да го разберем.

— Татко тогава ли ти разказа собствената си тъжна история с постелката за баня?

Бовоар кимна и докато дъвчеше, си представи как главният инспектор разказва шепнешком историята в сумрачната хижа. Не бяха сигурни кога ще се върне бракониерът и не желаеха да ги вижда там. Имаха заповед за обиск, но не искаха той да знае. Така че, докато двамата следователи от отдел "Убийства" умело претърсваха хижата, главен инспектор Гамаш разказа на Бовоар историята с постелката за баня. Как се появил на най-важната вечеря в живота си и как отчаяно искал да впечатли родителите на жената, в която бил безнадеждно влюбен. И някак решил, че постелка за баня е идеалният подарък за домакинята.

— Как изобщо ви хрумна, сър? — бе прошепнал тогава Бовоар, докато хвърляше погледи през пропуканото стъкло и паяжините на прозореца с надеждата, че няма да види как мърлявият бракониер се прибира с плячката си.