Това я накара да поспре и да сглоби бърза хронология на случилото се. Преди половин година Сото или сама бе поискала, или й бяха възложили неразрешения случай „Дейзи Клейтън“. Малко след това бе преназначена от ЗиН в групата за разследване на сексуален тормоз. И тогава в участък „Холивуд“ бе дошъл Бош да разпитва по случая и да се опита да хвърли поглед върху документацията на детектив, занимаващ се с престъпления от сексуален характер.
Тук имаше някаква връзка, която все още й убягваше. Тя бързо я откри и започна да разбира по-добре нещата, след като направи ново търсене в базата данни на отдела и извика всички случаи, в които Бош бе упоменат като водещ следовател. Съсредоточи се върху последния, с който той се бе занимавал, преди да напусне ЛАПУ: убийство с няколко жертви, включващо палеж, по време на който бяха загинали няколко души, сред тях и деца, от задушаване с дим. В няколко от докладите във връзка със случая Лусия Сото бе упомената като партньор на Бош.
Сега вече имаше връзката — Сото бе поела случая „Клейтън“ и после някак бе привлякла в него бившия си партньор Бош, макар той вече да не е бил в състава на управлението. Но Балард нямаше причината, в смисъл, че не разполагаше с обяснение защо Сото ще търси помощ в разследването извън управлението, особено след преназначаването й от ЗиН в работната група.
Неспособна да отговори на този въпрос за момента, Балард се върна към документацията по случая и започна преглед от самото му начало. Дейзи Клейтън бе смятана за хронична бегълка от дома си и често бе напускала не само семейното огнище, но и временните групови домове и приюти, в които бе настанявана от Центъра на социалните услуги за семейства и деца. Всеки път, когато бе бягала, се бе озовавала на улиците на Холивуд, присъединявайки се към другите бегълци, лагерите за бездомници и бърлогите в изоставени сгради. Беше злоупотребявала с алкохол и наркотици и бе предлагала тялото си на улицата.
Първият запис за полицейска намеса по отношение на Дейзи беше година и четири месеца преди смъртта й. Беше последван от няколко ареста за наркотици, скитничество и проституция. Поради възрастта й ранните й арести бяха приключвали с връщането й при самотната й майка, Елизабет, или в Отдела по семейството и децата. Но явно нищо не беше било в състояние да спре цикъла на връщането й на улицата и попадането пак и пак под влиянието на Адам Сандс, 19-годишен беглец от дома си със своя история на наркотици и престъпност.
Сандс бе подробно разпитван от първоначалните следователи по случая и беше елиминиран като потенциален заподозрян след потвърждение на алибито му, което бе желязно — в часа на убийството на Дейзи Клейтън той бил в ареста на участък „Холивуд“.
Вече оневинен като заподозрян, той бе отговорил на множество въпроси за навиците и връзките на жертвата. Беше заявил, че не разполага с информация с кого тя се е срещала в нощта на убийството си. Беше разкрил, че имала навик да се навърта в района на пазарния комплекс на булевард „Холивуд“ до Уестърн Авеню, където имаше минимаркет и магазин за алкохолни напитки. Там тя търсела клиенти сред излизащите от магазините и правела секс с тях в колите им, като намирали усамотение в някоя от близките улички. Сандс признал, че често я охранявал по време на „работата“ й, но въпросната нощ бил прибран от полицията със заповед заради неявяване в съда по обвинение за пласиране на наркотици.
Така Дейзи останала сама на площада и трупът й бил открит на следващата нощ в една от любимите й улички, където практикувала занаята. Тялото било намерено разсъблечено и залято с белина. Дрехите й така и не били открити. Детективите установили, че били изтекли двайсетина часа от момента, когато била видяна за последен път край обществените тоалетни около площада, и след като в полицията било получено анонимно обаждане за забелязан труп в контейнер за боклук в уличка край „Кауенга“, полицай Дворек бил изпратен да реагира на сигнала. Губещите се часове останали необяснени, но обезобразеното от белината тяло ясно показвало, че Дейзи била закарана някъде, изнасилена и убита, а тялото й било старателно почистено от всякакви следи, които биха довели до убиеца й.
Единствената улика, над която първоначално назначените детективи си блъскали главите, била ожулване по тялото, за което те били убедени, че е оставено от убиеца — кръг с около пет сантиметра в диаметър в горната част на десния хълбок. В кръга имало „кръстословица“ с буквите A-S-P, подредени вертикално и хоризонтално, пресечени в буквата S.
Читать дальше