Майкл Коннелли - Дълга тъмна нощ

— А Бош попита ли те нещо, което аз пропуснах да направя?

— Да, но не беше за нея. Попита ме за приятеля на Дейзи и дали съм го виждал на улицата след убийството.

— Кой беше приятелят й?

— И той уличен боклук. Познавах го по подписа му на графитите — Нарко. Според Бош се казвал Адам някой си. Забравил съм. Но отговорът е, че никога повече не го видях. Такива като него просто се появяват и изчезват.

— Какви им бяха отношенията?

— Движеха заедно. Нали се сещаш, пазеше я. Такова момиче има нужда от някой до нея. Все едно й беше сводник. Тя работеше с клиенти, той я държеше под око, после деляха печалбата. Само че онази нощ се издънил. Лош късмет за нея.

Балард кимна. Предположи, че Бош е искал да говори с Адам/Нарко, като човек, който най-добре би знаел кого е познавала Дейзи Клейтън и кого е обслужвала през последната нощ от живота си.

Само че той също можеше да бъде сред заподозрените.

— Чувала си за Бош, предполагам? — попита Дворек.

— Да — потвърди Балард. — По онова време е работел в отдела.

— Нали знаеш за звездите на тротоара отпред?

— Естествено.

На тротоара пред участък „Холивуд“ имаше мемориални звезди в памет на полицаите на отдела, убити при изпълнение на служебните си задължения.

— Е, има там една звезда — продължи Дворек. — Лейтенант Харви Паундс. Историята около него е, че бил началник на Бош, когато бил отвлечен и умрял от сърдечен удар по време на изтезание във връзка със случай, по който работел Бош.

Балард не беше чувала тази история и попита:

— Отнесе ли го някой?

— Зависи кого питаш — въздъхна Дворек. — Делото е прекратено, но остава като поредната мистерия на големия лош град. Говореше се обаче, че Бош направил нещо, довело до смъртта на нашия човек.

„Прекратено“ беше обозначение за случаите, които биваха официално приключени без арест и присъда. Причината обикновено беше смърт на заподозрения или излежаване на доживотна присъда за друго престъпление, понеже нищо не оправдаваше времето, разноските и риска да се продължава разследването на случай, което няма да доведе до удължаване на присъдата.

— Предполагам, че досието е запечатано поради висши съображения.

„Висши съображения“ беше битуваща в средите на ЛАПУ фраза за случаи, имащи отношения към вътрешната за даден участък политика, т.е. дела, при които дадена кариера може да бъде провалена от само един грешен ход.

Информацията за Бош беше интересна, но неконкретна. Преди Балард да измисли с какъв въпрос да върне Дворек на темата за Дейзи Клейтън, неговият ровър изпищя и той пое обаждане от дежурния по смяна. Балард чу лейтенант Мънроу да го праща в Бийчуд Каниън, за да контролира работата на екип, изпратен да реагира на домашен спор.

— Трябва да вървя изпъшка той и сви на топка фолиото, в което му бяха дали такото. — Освен ако не искаш да дойдеш с мен и да ми помагаш.

Беше казано насмешливо и Балард усети това. Реликвата нямаше нужда от помощта на детектив от Късното шоу.

— Ще се видим като се върнеш в „хамбара“ — каза тя. — Освен ако нещата не потръгнат и наистина ти потрябва детектив.

Надяваше се да не се случи. Битовите разправии обикновено се свеждаха до „той каза, тя каза“ и в тези случаи тя играеше по-скоро ролята на рефер, отколкото на детектив. Дори най-баналните наранявания невинаги разкриваха истината.

— Ще го имам предвид — подхвърли Дворек и тръгна.

Детективите от дневната смяна се занимаваха главно с трафика. През повечето дни „дневните“ идваха в бюрото преди шест сутринта, за да си тръгнат към средата на следобеда, спестявайки си по този начин задръстванията при идване и тръгване от работа. Балард разчиташе на това, когато реши, че трябва да поговори със Сизър Ривера по случая Дейзи Клейтън. Затова прекара остатъка от своята смяна, изчаквайки пристигането му, като преглеждаше на електронната документация, налична във връзка с извършеното преди девет години убийство.

Дневникът за убийството — синя папка, пълна с напечатани доклади и снимки, продължаваше да бъде „библията“ на всяко разследване на убийство в полицейското управление на Лос Анджелис, но с цифровизирането на света това бе поставило началото на нова ера и за управлението. Единственото липсващо нещо можеха да бъдат само ръкописните бележки, които детективите обикновено подпъхваха в задния джоб на дневника на убийството.

Най-важното за нея бе възможността да прегледа хронологията на следствените действия, която по правило бе гръбнакът на делото — описание на всички ходове, предприети от следователите, на които бе възложен случаят.