Майкл Коннелли - Дълга тъмна нощ

Патрулните офицери бяха оставили предната врата отворена. Мислеха, че като проветряват къщата, й правят услуга. Но това беше нарушение на протокола за местопрестъплението по отношение на съхраняване на доказателствата. Насекоми можеха да влязат и излязат. ДНК можеше да бъде нарушена от течението в къщата. Миризмите също бяха важни. Проветряването на местопрестъплението означаваше да загубиш част от него.

Но патрулиращите не знаеха всичко това. Докладът, който Балард бе получила от лейтенанта, беше, че трупът е стоял между два и три дни в затворената къща с изключен климатик. Според думите му къщата миришела като торба, пълна със скунксове.

Имаше две черно-бели коли, паркирани до бордюра. Между тях стояха трима униформени, които я очакваха. Балард и не мислеше, че биха останали вътре с трупа.

На сто метра над тях кръжеше хеликоптер. Лъчът му осветяваше улицата и сякаш бе въже от светлина, което го държеше да не отлети.

Балард изгаси двигателя, но остана седнала за малко в колата. Беше паркирала пред пролуката между две къщи и човек можеше да погледне към светлините на града, разстлани като огромен килим под тях. Малко хора осъзнаваха, че „Холивуд“ се вие по тесни пътища нагоре в планината вече към наистина жилищния район, далече във всяко отношение от блясъка на туристическата Мека на Холивуд, където посетителите се снимаха с костюмирани супергерои и на фона на вградените в тротоарите звезди на славата. Тук, на високото, бяха парите и властта, и Балард знаеше, че убийство на хълмовете винаги вкарва в действие тежката артилерия на отдела. Ролята й обаче беше на детегледачка. Този случай нямаше да се разследва дълго. Щеше да отиде в отдел „Убийства“ на бюро „Запад“ или евентуално в отдела за убийства и грабежи в центъра на града, в зависимост от това кой е мъртвият и какъв е бил социалният му статус.

Отклони поглед от гледката и включи светлината над главата си, за да може да вижда бележника си. Току-що бе дошла от първото си повикване за деня — рутинен взлом недалече от „Мелроуз“ — и беше направила бележки за доклада, който щеше да напише, след като се върнеше в участък „Холивуд“. Обърна на нова страница и написа часа — 01:47 — и адреса. Добави бележка за времето — ясна и мека нощ. Изгаси и излезе, като остави включени сигналните сини светлини. Отиде зад колата и отвори багажника, за да вземе чантата си с комплекта за разследване на престъпления. Бяха ранните часове на понеделник през нощта, първата смяна за седмицата, през която щеше да работи сама, и знаеше, че ще трябва да се преоблича в униформата си поне още веднъж, а по-вероятно два пъти. Това означаваше, че не бива да допуска тя да се просмуче с миризмата на разложение. Съблече сакото си, сгъна го внимателно и го сложи в празен кашон за доказателства. Извади от найлонов плик гащеризона и го навлече върху обувките, панталона и блузата си. Дръпна ципа до брадичката си и като стъпи първо с единия крак, а после и с другия на бронята, затегна маншетите на крачолите с велкро около глезените. След като направи същото и с ръкавите около китките си, дрехите й бяха херметично затворени.

Извади от комплекта си ръкавици за еднократна употреба и маска за дишане, каквато беше използвала при аутопсии преди, докато бе в отдел „Обири и убийства“, затвори багажника и тръгна към тримата униформени полицаи. Докато се приближаваше, видя сержант Стан Дворек, командира тук, и двама полицаи, чието дълголетие в нощните смени заслужено им бе донесло среднощния уют на тихите и заспали холивудски възвишения.

Дворек беше оплешивял и с широк ханш от прекалено многото години седене в патрулна кола. Стоеше облегнат на багажника на една от колите с ръце, сгънати на гърдите. Беше известен като Реликвата. Всеки, който наистина харесваше да работи след полунощ и бе продължил да го прави доста години, се обзавеждаше с прякор. Дворек бе текущият рекордьор в това отношение и само преди месец бе отпразнувал десетата си година участие в Късното шоу. Полицаите с него, Антони Анзелоне и Дуайт Дусет, бяха Каспар и Дъч. Балард, със само три години стаж в нощните смени, още нямаше прякор — или поне не се знаеше да има такъв.

— Здрасти, момчета — каза Балард.

— Охо, самата Сали Райд 1 1 Сали Райд (1951-2012) — астронавт, физик и инженер, първата американка, летяла в космоса, при това два пъти — Б.пр. — каза Дворек. — Кога излита совалката?