Майкл Коннелли - Дълга тъмна нощ

Балард разпери ръце, за да се покаже. Знаеше, че гащеризонът й е гаден и изглежда като космически костюм. Помисли си с опасение, че може би току-що се е сдобила с прякор.

— Това няма да се случи никога — каза тя. — Та какво толкова открихте, че ви изгониха от къщата?

— Там е много кофти — каза Анзелоне.

— Беше в процес на вмирисване — добави Дусет.

Реликвата затвори багажника на колата си и стана сериозен.

— Бяла жена, петдесетгодишна, изглежда като силен удар с тъп предмет и лицеви разкъсвания. Някой я е обработил доста добре. Покъщнината е разхвърляна. Може да е било взлом.

— Сексуално нападение? — попита Балард.

— Нощницата й е издърпана до разголване.

— Добре, влизам. Кой от вас, храбреци, иска да ме придружи?

На първо четене нямаше доброволци.

— Дъч, твоят номер е най-голям — каза Дворек.

— По дяволите — каза Дусет.

Дусет беше най-новият полицай от тримата и затова имаше най-голям сериен номер. Той свали синята лента от врата си и я омота около носа и устата си.

— Изглеждаш като шибан крип — каза Анзелоне.

— Защо, защото съм черен ли? — попита Дусет.

— Защото носиш шибана синя лента — каза Анзелоне. — Ако беше червена, бих казал, че изглеждаш като шибан Блъд 2 2 Crips и Bloods са улични банди в крайбрежните региони на Южна Калифорния; криповете са предимно афроамериканци и обичат синия цвят в облеклото си, а блъдс (техни съперници, също чернокожи) предпочитат червения — Б.пр. .

— Просто й покажи — каза Дворек. — Наистина не искам да вися тук цяла нощ.

Дусет прекрати закачките и тръгна към отворената врата на къщата. Балард го последва и попита:

— Как така сме научили за това толкова късно?

— Племенница на жертвата от Ню Йорк се обадила на съседа — каза Дусет. — Съседът имал ключ и племенницата го помолила да провери защо жената не се появява в социалните медии и не реагира на мобилни обаждания от дни. Съседът отваря вратата, стресва се и ни извиква.

— В един през нощта?

— Не, доста по-рано. Но всички от следобедната смяна били заети през последната нощ със заподозрян по четири-пет-девет в района на парка Ла Бреа до края на смяната си. На никого не му харесало да се качва по хълма дотук, а после ни го натресоха на нас след общо повикване по радиостанцията. Дойдохме възможно най-бързо.

Балард кимна. Историята е предполагаемия грабеж й се виждаше подозрителна. По-вероятно, помисли си тя, случаят е бил прехвърлян от една смяна на следващата, защото кой би искал да се занимава с разлагащ се труп в заключена къща?

— Къде е съседът? — попита Балард.

— У тях си — каза Дусет. — Вероятно взема душ и си прави гаргара срещу инфекция.

— Трябва да му вземем отпечатъци, за да го изключим, дори да твърди, че не е влизал.

— Разбрано. Ще извикам колата за отпечатъците.

Балард си сложи латексовите ръкавици и последва Дусет в къщата.

Дихателната маска беше почти безполезна. Гнилата миризма на смърт я удари силно, въпреки че дишаше през устата.

Дусет беше висок и широкоплещест. Балард не можеше да види нищо, докато не влезе в къщата и не пристъпи иззад него. Къщата бе е висяща над склона конструкция, а през стъклената стена от пода до тавана се разкриваше зашеметяваща гледка от блещукащи светлини. Дори в този час градът изглеждаше жив и пулсиращ.

— Беше ли тъмно, когато влязохте? — попита Балард.

— Нищо не светеше — отговори Дусет.

Балард анализира отговора: нямало е светлини, което би могло да означава, че нахлуването е станало през деня или късно през нощта, след като собственичката си е легнала. Знаеше, че повечето нападения по домовете стават през деня.

Дусет, който също носеше ръкавици, натисна ключа до вратата и на тавана светна редица лампички. Интериорът беше с отворен план, като се възползваше от панорамата от всяко място в дневната, трапезарията и кухнята. Зашеметяващата гледка беше уравновесена на задната стена с три големи картини, които бяха част от серия, изобразяваща червени женски устни. Балард веднага видя счупеното стъкло на пода в близост до кухненския остров, но не видя никакви счупени прозорци.

— Има ли следи от разбиване? — попита тя.

— Нищо, което да сме забелязали — отговори Дусет. — Навсякъде има изпотрошени неща, но няма счупени прозорци и не намерихме очевидно място на влизане.

— Ясно.

— Тялото е тук, долу.

Той мина в коридора от дневната и сложи ръка върху лентата на устата си като втора преграда за защита срещу засилващата се миризма.