Майкл Коннелли - Дълга тъмна нощ

— Спокойно ли е? — попита тя.

— Засега — отговори Мънроу.

Балард посочи групичката от три джипиес локатора на едно и също място.

— Какво става там?

— Това е камионът на „Марискос Райес“. Имам там три патрула с код седем 3 3 „В почивка“ — Б.пр. .

Беше почивка за хапване край фургон за закуски на „Сънсет“ и „Уестърн“. Това подсети Балард, че не е ползвала почивката си и е гладна. Но не беше сигурна, че иска морски дарове.

— Та какво иска Бош?

— Да говори с Реликвата за някакъв труп, открит преди девет години. Това за мен е индикация, че Бош разследва случая.

— Ти спомена, че все още бил ченге. Не при нас, нали?

— Не-е, той е от „запаса“ в Долината към полицейското в Сан Фернандо.

— И какво общо има Сан Фернандо с убийство при нас?

— Не знам, Балард. Защо не го попита, докато беше тук? Вече си тръгна.

— Много бързо.

— Защото Реликвата не можа да си спомни нищо.

— Дворек там ли е?

Мънроу посочи групичката от три коли на екрана:

— Там е, но са с код седем.

— Мислех си дали да не се разходя до тях и да си взема няколко тако със скариди. Искаш ли да ти донеса нещо?

— Не, не ми се яде. Вземи ровър.

— Разбрано.

По обратния път към бюрото тя се отби в стаичката за почивка, изля остатъка от кафето в умивалника и изплакна чашата си. След това измъкна ровър от стойката за зареждане и излезе през задната врата, за да стигне до колата си. Беше дошло времето на среднощната прохлада, така че извади сакото на униформата си от багажника и го облече, преди да излезе от паркинга.

Когато Балард пристигна, Реликвата все още бе паркирал до фургона на закусвалнята. Понеже беше сержант, се возеше сам в колата, затова имаше склонност да търси през почивките си компанията на другите полицаи.

— Сали Райд — каза той, докато Балард четеше дъската с написаното с тебешир меню.

— Какво има, сержант? — попита тя.

— Отново посред нощ в рая.

— Аха.

Балард си поръча тако със скариди и обилно го поля с един от лютите сосове на масичката за овкусители. Отнесе го при черно-бялата кола на Дворек, където той довършваше закуската си, приседнал на капака на двигателя. Двама други патрулни полицаи се хранеха на капака на своята кола, спряла пред неговата.

Балард се подпря до него.

— Какво си взе? — попита Дворек.

— Със скариди — каза Балард. — Поръчвам само от менюто, понеже е прясно, нали така? Не знаят какво да напишат, преди да го купят на кея.

— Щом така смяташ.

— Иска ми се да вярвам, че е така.

Тя отхапа първата хапка. Беше вкусно и нямаше рибен вкус.

— Не е зле — отбеляза тя.

— Аз пък си взех специалното с риба — продължи разговора Дворек. — Така със сигурност ще трябва да прекъсна патрула, щом стигне до червата.

— Спести ми подробностите, сержант. Но като стана дума за махане от улицата, какво искаше от теб онзи… Бош?

— Видяла си го, значи?

— Улових го да рови из досиетата в бюрото.

— Да… май се чуди какво да прави. Търси някаква следа, за която да се хване в случая, по който работи.

— В Холивуд? Мислех, че в момента работи за Сан Фернандо.

— Така е. Но се е заловил с някаква лична трагедия. Едно момиче беше убито тук преди девет години. Аз намерих трупа, но проклет да съм, ако мога да си спомня нещо полезно за него.

Балард отгризна нова хапка и започна да кима. Зададе следващия си въпрос с уста, пълна със скариди и тортила.

— Коя е била?

— Избягала от дома си. Казвала се Дейзи. Била на петнайсет и живеела на улицата. Тъжна история. Срещах я нагоре по „Холивуд“ до „Уестърн“. Една нощ се качила в кола, в която не трябвало да се качва. Намерих тялото й в една тъмна уличка край Кауенга. Беше след анонимно обаждане — това поне със сигурност си го спомням.

— Това уличен прякор ли й е било?

— Не, истинското й име. Дейзи Клейтън.

— А Сизър Ривера тогава работеше ли по сексуални престъпления?

— Сизър…? Не съм сигурен. Говорим за преди девет години, за бога. Може и да е работел.

— Добре де, а спомняш ли си Сизър да е имал нещо общо със случая? Защото Бош ровеше в неговата кантонерка.

Дворек сви рамене.

— Аз намерих тялото, регистрирах случая… и толкова, Рене — оправда се той. — Нямам никакво участие след това. Помня, че ме засилиха в края на улицата да отцепя влизането с лента и да не пускам влизане на хора. Тогава бях с чист ръкав.

Униформените полицаи получаваха отличителен знак с формата на знака диез на ръкавите си на всеки пет години служба. Преди девет години Реликвата трябваше да е бил „заек“. Балард кимна и зададе поредния си въпрос: