Майкл Коннелли - Дълга тъмна нощ

Балард го последва.

Къщата беше едноетажна. Изглеждаше като построена през 50-те години, когато едно ниво е било достатъчно. В днешно време всички къщи, които се издигаха на хълмовете, бяха многоетажни и с максимално допустимата височина.

Минаха през отворените врати към спалня с баня, след това влязоха в основната спалня, която беше в безпорядък, с паднала на пода лампа, с огънат лампион и счупена крушка. На леглото бяха разхвърляни дрехи, чаша на високо столче беше счупена на две, а съдържанието й, което приличаше на червено вино, бе разлято на белия килим и образуваше върху него петно с неправилна форма.

— Ето — каза Дусет.

Посочи през отворената врата на банята и после отстъпи назад, та Балард да влезе първа.

Тя застана на прага, но не влезе в банята.

Жертвата лежеше на пода — едра жена с широко разперени ръце и крака. Очите й бяха отворени, долната й устна беше разкъсана, а в разцепена й дясна буза се виждаше сиво-розова тъкан. Засъхнала кръв от невидима рана на главата се беше стекла върху белите плочки на пода.

Трикотажната нощница в мотив с колибри беше издърпана над бедрата и се бе увила над корема и около гърдите. Краката й бяха голи, разкрачени широко. Нямаше видими наранявания по гениталиите.

Балард можеше да се види в огледалото от пода до тавана на отсрещната стена на стаята. Клекна и огледа пода за отпечатъци, кръв и други доказателства. Освен кръвта, която се бе стекла и засъхнала около главата на мъртвата като ореол, на пода между тялото и спалнята се забелязваше следа като скъсана панделка от малки кървави петна.

— Дуайт, затвори входната врата — каза тя.

— Добре — каза Дусет. — Защо?

— Просто го направи. След това провери кухнята.

— За какво?

— Донеси купичка за вода. Върви.

Дусет тръгна и Балард чу тежките му стъпки в коридора. Стана и влезе в банята, като пристъпваше предпазливо покрай стената. Приближи се до тялото и отново приклекна. Наведе се, подпряна за равновесие на ръката си в ръкавица, и се опита да види раната на скалпа. Тъмнокестенявата коса на мъртвата жена беше твърде гъста и къдрава, за да я може да я намери.

Огледа стаята. Ваната беше с мраморен перваз, върху който имаше няколко бурканчета със соли и изгорели докрай свещи. Върху перваза бе преметната сгъната хавлия. Балард се премести, за да може да разгледа ваната. Беше празна, но със сложена тапа. Гумена. Балард се пресегна, пусна студената вода за няколко секунди, после я спря.

Изправи се и пристъпи към ваната. Беше пуснала достатъчно вода, за да потопи тапата. Чакаше и наблюдаваше.

— Ето купичката.

Балард се обърна. Дусет се беше върнал.

— Затвори ли входната врата? — попита тя.

— Затворена е — каза Дусет.

— Добре, огледай наоколо. Мисля, че е котка. Нещо дребно. Ще трябва да се обадим на ветеринарния контрол.

— Какво?

Балард посочи мъртвата жена.

— Това е направено от животно. Гладно животно. Те започват с меките тъкани.

— Шегуваш ли се?

Балард пак погледна във ваната. Половината от водата, която беше наляла, се беше просмукала. Гумената тапа изпускаше.

— Няма наранявания на лицето с кървене — каза тя. — Това се случва, ако са след смъртта. Това, което я е убило, е раната на главата.

Дусет кимна и каза:

— Някой е дошъл и я е фраснал изотзад.

— Не каза Балард. — Това е случайна смърт.

— Как? — попита Дусет.

Балард посочи нещата на перваза на ваната.

— Като се има предвид степента на разложение, това се е случило преди три дни — каза тя. — Изгасила е осветлението в къщата и се е приготвила да си ляга. Вероятно лампата на пода е била единствената, която е оставила да свети. Идва тук, пълни ваната, пали свещите, приготвя си кърпата. Топлата вода намокря плочките и тя се подхлъзва, може би когато се е сетила, че е оставила чаша вино на преносимата масичка. Или когато е започнала да съблича нощницата си, за да влезе във ваната.

— А лампата и разлятото вино? — попита Дусет.

— Това е работа на котката.

— Значи, ти просто постоя тук и откри всичко това?

Балард не отговори веднага.

— Била е доста тежка — каза след малко. — Може би неочакван рефлекс, докато се е събличала — „Опа, къде ми остана виното?“ — е причина да се подхлъзне и да си удари главата в ръба на ваната. Умира, свещите догарят, водата бавно се източва през тапата.

Обяснението накара Дусет да замълчи. Балард погледна обезобразеното лице на жената.

— Някъде на втория ден котката е озверяла от глад. Намерила е първо малко храна, а после нея.