Майкл Коннелли - Дълга тъмна нощ

Балард веднага разбра, че случаят е официално класифициран като „студен“ — прекратен заради липсата на прогрес — и възложен на отдел „Започнати и незавършени“ (ЗиН), който бе част елитния „Обири и убийства“ (ОиУ), базиран извън централата на управлението, намираща се в деловия център на града. Беше работила в ОиУ и познаваше повечето детективи и служители в спомагателните екипи. В това число влизаха бившият й лейтенант, който я бе изблъскал с гръб в стената и преди три години се бе опитал да я насили в една тоалетна по време на коледното парти. Беше го отблъснала, а заради последвалата нейна жалба срещу него и вътрешното разследване на инцидента я бяха изхвърлили в нощната смяна на участък „Холивуд“. Жалбата й бе намерена за голословно твърдение поради това, че тогавашният й партньор не я бе подкрепил, макар да бе свидетел на разправията. Администрацията на отдела бе решила, че е в общ интерес Балард и лейтенант Робърт Оливас да бъдат разделени. Той бе запазил мястото си в ОиУ, а тя бе преместена — посланието до нея бе пределно ясно. Оливас се бе отървал без последствия, а тя бе прехвърлена от елитен отдел на длъжност, за която никой никога не кандидатстваше, още по-малко изявяваше доброволно желание за преназначение — такава, която бе запазена територия за особняците и неудачниците в службата.

Още по-иронично за Балард бе, че през последните месеци страната и развлекателната индустрия в Холивуд бяха удавени в скандали, свързани със сексуален тормоз и по-лоши неща. Началникът на полицията дори бе създал работна група, която да се занимава с всички обвинения, идещи от филмовата индустрия, макар повечето от тях да бяха с десетилетна давност. Естествено, въпросната работна група на непосредствено подчинение към началника се състоеше от детективи на ОиУ, а Оливас бе един от нейните супервайзъри.

Историята с Оливас бе още свежа в съзнанието на Балард, когато любопитството й относно Бош и конкретното дело, по което той работеше, я бяха насочили към цифровите канали на управлението. Формално погледнато тя не нарушаваше никакви правила чрез изтеглянето на старите доклади, но е разпускане на отдел „Убийства“ случаят бе изваден от „Холивуд“ и прехвърлен към ЗиН, който бе в състава на ОиУ и следователно под надзора на Оливас. Балард отлично знаеше, че ровенето й в архива на управлението ще остави цифрова следа, която може да бъде надушена от Оливас. Случеше се ли се това, той щеше да получи възможността да прояви злопаметността си и със злорадство да отвори вътрешно разследване относно мотивите й да се занимава със случай на ОиУ.

Това не можеше да се изключи, но не беше достатъчно да я спре. Тя не се бе изплашила от Оливас, когато той я бе последвал в тоалетната на онова парти преди три години, беше го блъснала назад и той бе паднал във ваната. Не се страхуваше от него и сега.

Макар хронологията на следствените действия да бе най-важната част от прегледа на даден случай, Балард започна с бързо разглеждане на снимките. Причината бе, че искаше да види Дейзи Клейтън в живота и след смъртта й.

Снимковият пакет включваше материал от местопрестъплението, но и художествена фотография на момичето в униформа на ученичка в частно училище — бяла блузка с извезан монограм отляво на гърдите, който представляваше стилизирано съкращение — АСС. Усмихваше се на камерата, русата й коса бе средно дълга, акнето по бузите й бе умело скрито под грим, а в очите й се мержелееше вече отнесен поглед. Гърбът на снимката също бе сканиран и поясняваше — „7-и клас, Академия Св. Станислав, Модесто“.

Балард реши да изостави засега снимките от местопрестъплението и премина на хронологията, като прелисти първо на последните следствени действия. Бързо разбра, че с изключение на полагаемите се годишни ревизии по случая следствието по същество е било зарязано през последните осем години до възлагането му — преди половин година — на детектив по неразкритите случаи на име Лусия Сото. Балард не познаваше Сото, но бе чувала за нея. Тя бе най-младият детектив от женски пол, назначаван някога в ОиУ, подобрявайки с осем месеца държания дотогава от Балард рекорд за най-млада жена, назначавана в отдела.

— Луси късметлийката — измърмори Балард.

Балард знаеше, че в момента Сото е прехвърлена в работната група „Сексуален тормоз в Холивуд“, понеже онези, които вземаха решенията в отдела — предимно бели мъже, — знаеха, че включването на колкото може повече жени в групата е благоразумен ход. Сото — тя вече имаше медиен профил и дори прозвище, заради героична постъпка, спечелила й мястото в ОиУ, бе често използвана като лице на работната група при пресконференции и други взаимодействия с медиите.