Майкл Коннелли - Дълга тъмна нощ

Буквите били ориентирани огледално, което означавало, че са били нормално изписани на инструмента, с който са били поставени. Кръгът около „кръстословицата“ приличал на змия, захапала опашката си, но обгарянето по контура на белега правело невъзможно това предположение да бъде потвърдено със сигурност.

Били вложени много часове следствени действия в разгадаване на смисъла на „кръстословицата“, но така и не се стигнало до твърдо заключение. Случаят първоначално бил разследван от двама детективи на „Убийства“ към участък „Холивуд“, а после преназначен на участък „Олимпик“, в който били консолидирани регионалните екипи по убийствата, и така „Холивуд“ загубил прославеното си звено за разследване на убийства. Имената на тези двама следователи били Кинг и Карсуел. Балард не познаваше нито един от двамата.

Часът на смъртта бил определен след аутопсията: около десет часа след последното виждане на жертвата жива и десет часа преди откриването на трупа.

В доклада на патоанатома причината за смъртта била вписана като удушаване с ръце. Това заключение впоследствие било прецизирано с уточнението, че следите по шията на жертвата от ръцете на убиеца можело да се интерпретират като хващане отзад, евентуално по време на сексуално насилие. Тъканните поражения във влагалището и ануса били вписани като причинени преди и след смъртта. Ноктите на жертвата били изтръгнати след смъртта и този ход на убиеца се разглеждал като опит да не се остават биологични следи.

По тялото имало ожулвания и одрасквания, направени след смъртта, за които следователите смятали, че се дължали на усилието да се почисти жертвата с твърда четка и белина, следи от която били намерени в телесни кухини като устата, гърлото и ушните канали. Това бе накарало патоанатома да заключи, че по време на почистването трупът е бил потопен в белина.

Тази находка, в комбинация с часа на смъртта, бе накарала следователите да заключат, че Дейзи е била взета от улицата и заведена от убиеца в хотелска стая или друго място, където било възможно да се приготви вана с белина за последващото почистване на трупа.

— Този умее да планира — каза Балард на глас.

Основаните на белината заключения бяха накарали първите разследващи да прекарат значителна част от времето си в началната фаза в обхождане на всеки мотел и хотел в района на Холивуд, предлагащи пряк достъп до стаи от паркинга. Ученическата снимка на Дейзи била показана на служители от всички възможни смени, камериерките били разпитани дали не са подушили силна миризма на белина, а контейнерите за боклук били претърсени за празни туби от белина. Но тези усилия не довели до резултат. Мястото на убийството така и не било определено, а без местопрестъпление разследването било обречено още от самото му начало. След половин година без следи и заподозрени, случаят автоматично бе преминал в категорията „неразрешени“.

Балард стигна отново до снимките на трупа и този път ги разгледа внимателно, колкото и зловещи да бяха. Възрастта на жертвата, следите по тялото и шията й, показващи силата на нейния убиец, проснатото й голо тяло върху боклука в контейнера… всичко това събуди у нея тръпка на ужас, тъжно съпричастие към участта на това момиче и изживяното в последните мигове на живота му. Балард не беше детектив, който оставя работата си в чекмедже в края на смяната. Тя я носеше в себе си и черпеше сили от съпричастността си.

Преди да бъде назначена в нощната смяна, бе трупала опит, специализирайки в сексуално мотивираните убийства, разследвани от ОиУ. Тогавашният й партньор, Кен Частейн, беше един от най-опитните следователи, занимаващи се със сексуалните убийства. И двамата се бяха обучавали и бяха наставлявани от детектив Дейвид Ламкин, общопризнатия експерт по темата, но в един момент той бе зарязал всичко и бе заминал за тихоокеанския северозапад.

Това бе последвано от прехвърлянето й в Късното шоу, но сега, след като бе прегледала папката „Дейзи Клейтън“, тя бе разпознала зад думите и докладите сексуален хищник, останал неидентифициран цели девет години, и бе почувствала в себе си мощен импулс. Това бе същата притегателна сила, която изначално я бе привлякла към идеята да стане полицай и ловец на мъже, които нараняват жени и ги захвърлят като боклук по тъмните улички. И тя реши, че иска да участва в онова, с което се занимаваше Хари Бош, каквото и да бе то.