Майкл Коннелли - Дълга тъмна нощ

— Мамка му! Сетих се какво е правил!

— Какво? — попита Балард с нотка на възбуда в гласа.

— Назначиха ме тук по време на реорганизацията, когато прехвърляха убийствата в западното бюро — каза Ривера. — Сексуалните ги разшириха и тогава ме придадоха към тях. Мен и Сандовал ни назначиха като нови, не бяхме на мястото на някои други. И двамата бяхме прехвърлени тук от „Холенбек“.

— И? — каза Балард.

— Така че лейтенантът ми каза да ползвам тази кантонерка и ми даде ключ за нея. Само че когато отворих горното чекмедже, за да си прибера там моите папки, то беше пълно. То и четирите бяха претъпкани. Същото и при Сандовал — и неговите четири бяха пълни.

— Пълни с какво? С папки ли?

— Не, всички чекмеджета бяха задръстени с картончета. Момчетата от Убийства и другите детективи бяха решили да запазят старите картони след като се цифровизирахме. И ги бяха натъпкали в кантонерките за всеки случай.

Ривера говореше за онова, което официално се наричаше „картон за разпит на терен“ (КРТ). Представляваха 8х12-сантиметрови картони, които се попълваха от патрулните след разговор с хора на улицата. Лицевата страна на всеки картон представляваше формуляр с надписани полета за разпитваното лице: име, рождена дата, адрес, членство в банда, татуировки и известни събратя. Обратната страна на картона беше празна и точно на нея полицаите вписваха допълнителна информация за обекта.

Полицаите носеха със себе си в патрулните коли цели купчинки КРТ — Балард ги държеше под сенника над предното стъкло, когато излизаше на патрул в „Пасифик“. В края на смяната картоните се предаваха на дежурния по смяна офицер и информацията на тях се въвеждаше в канцеларията в достъпна за справки база данни. Ако името на някое лице от оперативен интерес излезеше при търсене, интересуващият се полицай или детектив щеше да получи грижливо сортирана информация за факти, адреси и свързани лица.

Американският съюз за защита на гражданските права от много време протестираше срещу използването на тези картони от участъците и събирането на информация от граждани, които не са извършили престъпления, заклеймяваше тази практика като „незаконно съхранение на информация“ и наричаше тези неформални разпити „изнудване“. Управлението обаче досега бе отбивало всички официално заведени опити за прекратяване на практиката.

— Но защо са ги съхранявали? — учуди се Балард. — Нали всичко вече е било вкарано в базата данни и е много по-лесно да се намери там.

— Нямам представа — призна Ривера. — В „Холенбек“ не го правехме.

— А какво правехте, изхвърляхте ли ги?

— Да, със Санди изпразвахме чекмеджетата.

— И ги изхвърляхте?

— Не. Ако изобщо научих нещо там, то е да не правя издънки. Опаковахме ги в кашони и ги закарвахме на съхранение в склад. И оставяхме проблема на друг.

— Какъв склад?

— Срещу паркинга.

Балард кимна. Знаеше, че говори за постройката в южния край на служебния паркинг — едноетажна сграда, някогашен офис на комуналните служби към градската администрация, предадена на участъка, когато бе възникнала нужда от още площ. Сградата в момента практически не се използваше. В две от по-големите помещения имаше физкултурен салон за полицаите с татами за тренировки по бойни изкуства, но по-малките стаи бяха празни или се използваха за складиране на материали, непредставляващи веществени доказателства.

— Значи това е било преди седем години, така ли? — уточни тя.

— Горе-долу — отговори Ривера. — Защото не разчистихме наведнъж. Започнах с едно от чекмеджетата, разчистих следващото и така нататък. Май ми отне около година.

— И кое те кара да смяташ, че Бош се е интересувал от КРТ-тата?

Ривера сви рамене.

— Там би трябвало да има KPT-та от времето на убийството, за което говориш, нали?

— Но тази информация вече е в базата данни.

— Така се предполага. Само че какво да въведеш в прозореца за търсене? Сещаш ли се? Това е проблемът. Ако е искал да види кой се е навъртал из Холивуд по време на убийството, как да търсиш в базата данни за това?

Балард кимна, че е разбрала, но в действителност имаше много начини да се извлече информация от разпитите на терен по географски признак или интервала от време. Според нея Ривера грешеше по този пункт, но вероятно бе прав по отношение на Бош, който бе детектив от старата школа. Сигурно не беше искал да се разрови из КРТ-тата, за да разбере с кого са разговаряли изпратените в Холивуд полицаи, когато е бил открит трупът на Дейзи Клейтън.