Майкл Коннелли - Дълга тъмна нощ

— Добре — въздъхна тя. — Тръгвам си. Лека смяна и се пази.

— И ти, Балард — каза Ривера.

Балард излезе от детективското бюро и отиде в женската съблекалня на втория етаж. Съблече униформата и облече анцуга си. Смяташе да подкара към Венис, да остави там дрехите си на пране, да прибере кучето си от хотела за питомци, след което да натовари палатката и падълборда си и да запраши към плажа. А следобеда, след като си починеше и обмислеше следващите си ходове, щеше да се занимае с Бош.

Утринното слънце я пареше в очите, докато прекосяваше паркинга зад участъка. Отключи с дистанционното колата и хвърли смачканата си униформа на седалката до шофьорската. А после видя старата сграда в южния край на паркинга и размисли.

Използва картата си, за да влезе в сградата, и откри двама колеги от нощната смяна да тренират, преди да се приберат по домовете си след сутрешния час пик. Козирува им театрално и тръгна по коридора към бившите офиси, където беше складът. В първата стая, която провери, имаше материали по един от първите й случаи. Предната година бе заловила взломаджия, който бе напълнил стая в мотел до задръстване с вещи от къщите, в които бе проникнал, или закупени с откраднатите пари и кредитни карти. Сега, година по-късно, съдът се бе произнесъл, но голяма част от присвоената собственост още не беше потърсена. Вещите бяха върнати в участък „Холивуд“ и чакаха организирането на открита разпродажба, приходите от която щяха да бъдат за жертвите като последен шанс да бъдат някак възмездени.

Следващата стая беше препълнена с кашони, съдържащи преписки по стари дела, които по различни причини бе сметнато за уместно да бъдат запазени. Балард се огледа и размести няколко кашона, за да се добере до другите. И така скоро разпечата прашен кашон, пълен с KPT-та. Точно на това се бе надявала!

След двайсет минути бе издърпала до стената в коридора дванайсет кашона с картони. По етикетите на тях можеше да се ориентира, че картоните покриват периода от 2006 година — тогава бе започнала инициативата за пълна цифровизация — до 2010-а, когато отдел „Убийства“ се бе изнесъл от участък „Холивуд“.

По груба нейна оценка във всеки кашон имаше по около хиляда картона. Щяха да са нужни часове да се прегледа всичко това подробно. Запита се дали Бош е имал намерение да направи същото, или бе искал да намери конкретен картон или конкретна нощ… може би онази, когато Дейзи бе открита на улицата.

Но нямаше как да знае това, преди да попита Бош.

Остави върху изнесените в коридора кашони бележка, с която обясняваше, че ги е заделила за себе си. Върна се на паркинга и се качи във вана си, след като провери ремъците, задържащи дъските й към багажника. Скоро след като я бяха преназначили в участък „Холивуд“ и се бе разнесъл слухът, че заради нея е било проведено вътрешно разследване, някои колеги в участъка се бяха опитали да предприемат някакви контрамерки срещу нея. Понякога това се свеждаше до елементарно издевателство, но имаше и случаи, когато нещата бяха загрубявали. Една сутрин в края на смяната, когато бе спряла на автоматичната бариера на служебния паркинг, падълбордът й се бе плъзнал напред от инерцията и се бе разбил в бариерата, което бе довело до счупване на фибростъклото. Беше го ремонтирала самичка, но след това бе започнала винаги да проверява дали ремъците са затегнати добре.

Подкара по „Ла Бреа“ към шосе 10 и се насочи на запад към плажа. Изчака няколко минути след 8 часа, преди да позвъни на номера на ОиУ, който все още държеше програмиран в телефона си. Обади се служител и Балард поиска да разговаря с Луси Сото. Нарочно каза името с подчертана фамилиарност, за да остави впечатлението, че става дума за разговор на полицай с полицай. Прехвърлянето стана без забавяне.

— Детектив Сото.

— Обажда се детектив Балард от участък „Холивуд“.

Малка пауза, после Сото каза:

— Знам коя сте. С какво мога да ви помогна, детектив Балард?

Балард бе свикнала да бъде разпознавана от детективи, с които не се познаваше лично. При жените винаги имаше елемент на неловко мълчание. Колежките или й се възхищаваха на непоколебимостта в служебните отношения, или смятаха, че действията й по някакъв начин ги затрудняват в работата им. Винаги се налагаше да усети кое от двете е, но първите думи на Сото изобщо не подсказваха в кой лагер е самата тя. Произнасянето на глас на името й можеше да е ход, с който да подскаже на намиращ се около нея партньор или супервайзър с кого разговаря по телефона.