Майкл Коннелли - Дълга тъмна нощ

Балард огледа бидона. Обяснението на Бош бе правдоподобно, но не и неопровержимо.

— Това е само теория.

— Не е теория — поправи я той.

Остави бидона на пода и свали капака му. След това го вдигна и го наклони, за да може тя да вижда в него. Бръкна вътре и посочи печата на производителя, положен върху пластмасата на дъното. Беше петсантиметров кръг с буквите A-S-P, изписани в центъра вертикално и хоризонтално.

— A-S-P — натърти той. — Америкън Сторидж Продъктс или Америкън Софт Пластикс. Една и съща компания, две имена. Убиецът я е напъхал в такъв бидон. Не му е трябвала вана или мотел. Само един такъв бидон и ван.

Балард бръкна в бидона и прокара пръст по печата. Бош знаеше, че в момента тя стига до неговото заключение. Логото беше щамповано в пластмасата по вътрешната страна на бидона, релефно. Ако кожата на Дейзи беше била притисната върху него, неизбежно щеше да остави белег.

Балард извади ръката си от бидона и погледна Бош.

— Как, по дяволите, се сети за това?

— Поставих се на негово място — простичко обясни Бош.

— Нека се досетя — тези сигурно се непроследими.

— Произвеждат се в Гардена, а после се транспортират по магазините навсякъде. Извършват и директни доставки на фирми, но що се отнася до продажбите на физически лица, забрави. Можеш да ги намериш във всеки магазин на „Таргет“ или „Уолмарт“ в цялата страна.

— Мамка му!

— Взе ми думите от устата.

Бош сложи капака на бидона и понечи да го върне на мястото му на полицата.

— Може ли да го взема? — попита Балард.

Той я погледна. Знаеше, че може лесно да го смени с друг, и че тя може лесно да се снабди по много начини с такъв. Досети се, че това по-скоро е ход, целящ да го въвлече по-дълбоко в бъдещо партньорство. Ако й дадеше нещо, това щеше да означава, че вече работят заедно.

Подаде й бидона.

— Твой е.

— Благодаря — каза тя, погледна към отворения портал на склада и добави:

— Довечера се захващам с картоните.

Бош кимна и попита:

— Къде бяха?

— На съхранение. Никой не си е направил труда да ги изхвърли.

— Всъщност да де. Добре си се сетила.

— Какво щеше да правиш, ако ги беше открил в кантонерките?

— Не знам… Сигурно щях да помоля Мъни да ги преровя.

— Онези от деня или от седмицата на убийството? Или може би от месеца?

— Не, всичките. Каквото и да има в тях. Кой може да ни гарантира, че извършителят не е извършил подобно престъпление две години по-рано или година по-късно?

Балард кимна.

— Ясно… максимално подробно.

— Няма ли да размислиш? Чака те огромна работа.

— Знам.

— Добре.

— Е, аз ще тръгвам. Може дори довечера да отида на работа по-рано, за да започна.

— Успешен лов. Ако мога да намина, ще го направя. Само че в момента имам за изпълнение заповед за обиск.

— Да, вярно.

— Но ти ми се обади, ако се натъкнеш на нещо.

Той бръкна в джоба си и извади визитка с номера на мобилния си телефон.

— Разбрахме се — каза тя.

Балард тръгна с бидона, но изведнъж се обърна.

— Луси Сото ми каза, че познаваш майката на Дейзи. Това ли е личният момент, за който спомена?

— Може да се каже и така — отвърна Бош. — Кога си разговаряла със Сото?

— Тази сутрин. За да получа разрешение да изтегля файловете по случая. Къде живее майката… в случай че реша да говоря с нея?

— В дома ми. Можеш да говориш с нея, когато пожелаеш.

— Живееш с нея?

— Отседнала е при мен. Временно. „Удроу Уилсън 86“.

— Окей, разбрах.

Балард се извърна и се отдалечи. Бош я проследи с поглед.

Бош се върна в затвора, за да вземе заповедта за обиск и да затвори и заключи килията на неразрешените случаи. След това пресече Първа улица и влезе в детективското бюро през страничната врата откъм служебния паркинг. Вида двама от детективите от редовната смяна пред работните им станции. Бела Лурдес беше старшият детектив, която най-често вземаше за партньор Бош, когато неговата следователска работа го извеждаше на улицата. Имаше меко, почти майчинско излъчване, което напълно маскираше професионалните й умения и твърдостта й. Оскар Лусон бе по-възрастен от Лурдес, макар да бе най-новото попълнение на отряда детективи. Беше започнал да наедрява и носеше значката си на верижка около врата си като наркоман. Причината най-вероятно бе, че никой нямаше да я забележи, ако висеше на колана му. Дани Систо, третия член на екипа, в момента го нямаше.

Бош мина покрай офиса на капитан Тревино и намери командира на детективите зад бюрото му. Той вдигна поглед от документацията пред себе си и попита: