Майкл Коннелли - Дълга тъмна нощ

— Как мина?

— Подписана, подпечатана, доставена — отговори Бош и показа заповедта като доказателство. — Искаш ли да извикаш всички в заседателната стая, за да обсъдим как да го направим?

— Да, доведи Бела и Оскар. Систо е на местопрестъпление и няма да може да присъства. Ще ти дам някой от патрулите.

— А ЛАПУ?

— Нека ние първо вземем решение, а после аз ще поговоря с „Футхил“, за да се разберем на моето ниво.

Докато говореше, Тревино вече беше вдигнал слушалката, за да позвъни в диспечерската. Без да го чака, Бош излезе и размаха заповедта пред очите на Лурдес и Лусон в посока на залата. Влезе в нея, взе си жълт бележник от масичката за консумативи и седна в единия край на овалната заседателна маса. Така нареченият „оперативен център“ всъщност представляваше многофункционална стая. Използваше се за лекции, трапезария, кризисен команден център и по-рядко като място за общи обсъждания на стратегията и тактиката в присъствието целия детективски отряд, т.е. всичките му петима членове.

Бош седна и прелисти първата страница на заповедта, за да си припомни раздела „Вероятна причина“, който сам бе написал въз основа на обстоятелствата около случай на убийство отпреди 14 години. Жертвата се казваше Кристобал Вега, 52-годишен, прострелян еднократно с куршум в тила, докато извеждал на разходка кучето си по улицата, на която живеел, в посока на „Пайъниър Парк“. Самият Вега беше гангстер ветеран, възложител на убийства от страна на „Варио Сан Фер 13“ — една от най-старите и най-жестоки банди в долината Сан Фернандо.

Смъртта му бе шокирала малкото градче Сан Фернандо — той бе широко известен в общността, защото бе възприел ролята на кръстник, който решава междусъседски спорове, дарява щедри суми на местните църкви и училища и дори възлага доставянето на кошници е продукти на нуждаещите се по време на празници.

С две думи, беше гангстер с 30-годишен стаж, маскиран като свестен човек. Но сред ВСФ той бе безмилостно жесток и известен с прякора Чичо Мурда. Движеше се винаги в компанията на двама телохранители и рядко напускаше територията на Санфер, защото бе „белязан“ от всички банди в съседство заради лидерската си роля и планирането на кървави набези на териториите на съперниците си. Вайнленд Бойс желаеха смъртта му. Пакас желаеха смъртта му. Пакоима Флатс жадуваха да го видят в ковчег. И така нататък.

Убийството на Чичо Мурда бе изненадващо, понеже го бяха хванали на улицата сам. Беше носил пистолет, затъкнат в анцуга си, но явно бе сметнал за безопасно да се измъкне за кратко от домашната си крепост и да поразходи кучето си след изгрев. Така и не бе успял. Бяха го намерили по очи на тротоара на една пряка от парка. Изглежда, убиецът му се бе прокраднал безшумно зад гърба му, защото Вега дори не бе успял да извади пистолета изпод ластика на анцуга си.

Макар Вега да бе бандит и убиец, в разследването на СФПУ първоначално бяха вложени значителни усилия. Само че не бяха открити свидетели на стрелбата, а единствената улика бе куршум 38-и калибър, изваден при аутопсията от мозъка на жертвата. Нито една от съперничещите си банди не бе поела отговорност за убийството, а графитите, оплакващи или възхваляващи кончината на Вега, не бяха предложили никаква следа към убиеца и бандата, възложила удара.

Случаят бе преминал в категорията на неразрешените, а отговорните за ежегодните проверки за нови обстоятелства детективи не бяха проявявали излишък на ентусиазъм. Това явно бе от онези случаи, при които смъртта на жертвата не се разглеждаше като особена загуба за обществото. Светът бе продължил прекрасно и без Чичо Мурда.

Но когато бе отворил папките като част от прегледа на неразкритите случаи, Бош бе възприел различен подход. Той винаги се бе ръководил от аксиомата, че на този свят или всички са еднакво важни, или никой не е. Подобно верую изискваше от него да дава всичко от себе си на всеки случай и на всяка жертва. Фактът, че Чичо Мурда бе заслужил прякора си заради готовността си да раздава смъртни присъди от името на ВСФ, не пречеше на Бош да желае да открие убиеца му. Според Бош никой нямаше правото да се прокрадва по изгрев-слънце зад човек на тротоара, да забива куршум в тила му и да изчезва в сумрака на миналото. Имаше убиец на свобода, който можеше да е убивал след това и да убива пак. И Бош бе тръгнал след него.

Часът на смъртта бе определен от няколко фактора. Съпругата на Вега бе съобщила, че той станал в шест сутринта и извел кучето през вратата двайсетина минути по-късно. Патоанатомът бе стеснил интервала до не по-късно от осем, като впрочем тялото било открито пред парка от местен жител. Детективите бяха обходили къща по къща целия квартал, но никой от живущите не бе споделил, че е чул изстрела, което натрапваше заключението, че убиецът е използвал заглушител.