Майкл Коннелли - Дълга тъмна нощ

Макар в разследванията на неразрешени случаи да съществуват множество спънки — загуба на веществени доказателства, изчезване на потенциални свидетели, отсъствието на местопрестъпление, — елементът време предлагаше и някои предимства, така че Бош винаги търсеше начини да се възползва от изтеклото време.

През изтеклите от убийството 14 години в разследването на Кристобал Вега се бяха случили много неща. Много от гангстерите на ВСФ и техните противници бяха отишли в затвора заради различни престъпления, включително убийства. Други бяха поели по правия път и бяха скъсали със стария си живот. Това бяха хората, върху които Бош се бе фокусирал, използвайки търсене в бази данни и разговори с полицаи от отрядите за борба с организираната престъпност в СФПУ и съседните участъци на ЛАПУ, в резултат на което бе съставил два списъка: на гангстери в затвора и такива, за които се смяташе, че са станали почтени граждани.

През изтеклата година бе направил многократни посещения в затворите и десетки срещи в домовете и работните места на зарязалите бандитския живот. Всеки разговор бе индивидуално планиран и конкретно обвързан със събеседника, но разговорът винаги се пренасяше незабелязано върху неразкритото убийство на Кристобал Вега.

Повечето разговори свършваха в задънена улица. Хората или се придържаха към обета за мълчание, или просто не знаеха нищо за убийството на Вега. Но малко по малко късчета информация бяха започнали да сглобяват мозайката. Когато чуеше поне три пъти от членове на една и съща банда, че нямат нищо общо, той задраскваше името на бандата от списъка на заподозрените. В крайна сметка това приключи със задраскването на всички банди съперници на Санфер. Нямаше гаранция естествено, но бе достатъчно, за да насочи вниманието му към бандата на самия Вега.

В крайна сметка Бош попадна на следа на задния паркинг към магазин за преоценени обувки в Алхамбра, източно от Ел Ей. В този магазин работеше като началник-склад Мартин Перес, превъзпитан член на Санфер, скъсал отдавна с бандата. Перес бе 41-годишен и бе поел по правия път преди 12 години. Макар да продължаваше да фигурира в справките за бандата като заклет санферист от 16-годишна възраст, истината бе, че бе успял да се измъкне от клещите на бандата с няколко ареста, но без да бъде осъден. Не бе лежал в затвора и имаше на сметката си само няколко дни в общинския арест.

Папките, които Бош бе прегледал, съдържаха цветни фотографии на татуировките, украсявали ловенето части на тялото на Перес през време на активните му години. Сред тях имаше „RIP 4 4 RIP (от Rest In Piece (англ.)) — Почивай в мир — Б.пр. Чичо Мурда“ на врата му. Това го поставяше напред в списъците на хората, с които Бош желаеше да говори.

Бош паркира в засада на паркинга на магазина и забеляза Перес да излиза да пуши по време на почивката си в три следобед. С помощта на бинокъла получи потвърждение, че Перес не се е разделил със съкровената татуировка на врата си. Отбеляза си часа на почивката и си тръгна.

На следващия ден се върна малко преди почивката. Беше с дънки и работна блуза от деним с петна по нея. Носеше в нагръдния си джоб пакет червено „Марлборо“. Когато видя Перес зад магазина, небрежно се приближи до него и му поиска огънче. Перес щракна със запалката си и Бош се наведе да запали.

Когато се изправи, спомена татуса, който току-що бе видял отблизо, и се поинтересува как е умрял Чичо Мурда. Перес обясни, че Чичо Мурда бил добър човек, изработен от своите хора.

— Как така? — престорено се удиви Бош.

— Защото стана алчен — отговори Перес.

Бош не задълба в темата. Изпуши цигарата си — първата му от няколко години, — благодари на Перес за огънчето и си тръгна.

Същата вечер почука на вратата на апартамента на Перес. Придружаваше го Бела Лурдес. Този път се представи — както и Лурдес — и съобщи на Перес, че той има проблем. Извади телефона си и възпроизведе част от разговора на по цигара зад магазина за обувки. Обясни, че Перес е разполагал с информация за убийство от банда, но съзнателно я е укрил от властите. Това се считаше за възпрепятстване на правосъдието — значи престъпление — в добавка към конспирация за извършване на убийство, и това щеше да бъде обвинението, ако откажеше да сътрудничи.

Перес избра да сътрудничи, но не желаеше да отива в полицейския участък на Сан Фернандо: опасяваше се, че може да бъде забелязан в стария си квартал от някой от бившите си събратя. Бош се обади на свой стар приятел, който работеше в отдел „Убийства“ на шерифството в Уитиър, и поиска от него да му предостави за няколко часа стая за разпит.