Майкл Коннелли - Дълга тъмна нощ

— Споменаха ли дали имат достатъчно за обвинение?

— Казаха, че записаният разговор не става, но имали достатъчно за „основателна причина“, за да поискат от съдия заповед за обиск на пикапа в склада.

— Това е добре. Да се надяваме, че ще намерят.

— Вече са намерили отпечатъци и ДНК. Ако установят съвпадения с изчезнали жени, това е краят за Дилон. За съжаление може би не за Дейзи. Уви, след толкова много години…

— Според мен важното е, че е изваден от играта.

Балард кимна и продължи:

— Но има нещо странно. Докато били в склада, отпред спряла кола и веднага потеглила пак. Моята връзка, казва се детектив Палмър, изпратил патрула да я преследва и можеш ли да се сетиш кой бил в нея?

— Нямам представа — каза Бош.

— Джордж Бендър и куп биячи от заведението му. Бащата на Сара Бендър, за когото говорихме снощи.

— Странно наистина.

— Още по-странното е, че според него някакъв анонимен мъж му съобщил, че човекът в склада е убил дъщеря му. Претърсили колата му и намерили в нея верижен трион. В багажника. Шибан верижен трион.

Бош сви безразлично рамене, но Балард не беше свършила:

— Което ме кара да си мисля, че Батман е решил да се подсигури от двете страни. Палмър дори ми каза, че онзи, който му се обадил със сигнала, го пришпорил да бърза, понеже имал конкуренция. Такива неща, Хари… Радвам се, че ми се обади днес, понеже исках да те попитам какво, по дяволите, си правил снощи.

Бош спря и се обърна към нея. Сви изразително рамене.

— Виж, следвах плана и изведнъж се замислих за Елизабет, разбираш ли? Защото за мен той все едно е убил и нея, ако те интересува мнението ми. Ядосах се и позвъних. После коригирах грешката си. И в крайна сметка всичко стана както му е редът.

— На косъм — уточни Балард. — Защото можеше и да не стане по правилата.

— И щеше ли да е много лошо?

— Не е в това въпросът. Въпросът е така ли ще правим нещата?

Бош пак сви рамене и продължи към колата си.

— Затова ли искаше да се видим? — попита Балард. — Да ми обясниш защо си се обадил на Бендър?

— Не — отговори Бош. — Всъщност исках да говорим за съвсем друго нещо.

— За какво?

— Мислех си, че се сработихме доста добре. И че… че бяхме добър екип по случая.

Спряха пред черокито.

— Да, бяхме добър екип — съгласи се Балард. — И какво искаш да кажеш?

Бош сви рамене.

— Че можем да продължим да работим по някои случаи. Нали разбираш… ти ги откриваш, аз ги намирам. Аз работя отвън, ти — отвътре. И ще видим какво ще можем да направим.

— И после какво? — попита Балард. — Ти изиграваш батманската си роля и решаваш на кого да се обадим, когато случаят е решен?

— Не, вече ти казах. Беше грешка и я поправих. Това няма да се случи повече. Ако искаш, ти решавай как ще постъпим.

— А заплащането? На мен ми плащат заплата, на теб — не. Делим си моята? Как ще става?

— Не искам нито твоите пари, нито ничии. Освен това пенсията ми сигурно е по-висока от заплатата ти. Просто искам онова, което ти имаш, Рене. Малко хора го имат.

— Не съм сигурна, че те разбирам.

— О, разбираш ме. Знаеш го. Ти имаш онова нещо, което имат един на сто… може би. Ти имаш белези, но никой не ги вижда. Защото в теб има страст. Защото не се примиряваш. Ако не беше това нещо в теб, сега щях да съм в търбуха на някакви кучета. Така че… нека работим заедно. По някои случаи. Със значка или без значка, какво значение има значката? За мен тези подробности са вече в миналото. Не знам колко време ми е останало, но колкото и да е то, искам да го използвам, за да съм в играта и да откривам хора като Дилон. И по един… или друг начин да ги свалям от дъската.

Балард го слушаше с ръце в джобовете. Гледаше в асфалта, докато Бош й казваше тези неща за нея. Неща, които тя знаеше, че са истина. Особено за белезите.

Кимна.

— Окей, Хари. Можем да работим по някои случаи. Но само ще заобикаляме някои правила. Няма да ги нарушаваме.

Бош кимна в знак на съгласие.

— Добре.

— Кога започваме? — Сега вече го погледна.

— Знам ли… Обади ми се, когато почувстваш, че е дошло времето. Аз ще чакам.

— Добре, ще ти дам сигнал.

Стиснаха си ръцете и тръгнаха.

Всеки по своя път.

Майкъл Конъли е автор на трийсет и пет романа, сред които бестселъри с номер 1 в списъка на „Ню Йорк Таймс“: „Два вида истина“, „Късното шоу“ и „От погрешната страна на раздялата“. Книгите му, които включват поредиците за Хари Бош и за Адвоката с линкълна, са продадени в тираж над шейсет милиона по света. Конъли е спечелил многобройни награди за журналистика и проза, а освен това е продуцент на филма „Бош“ с Тайтъс Уеливър в главната роля.