Майкл Коннелли - Дълга тъмна нощ

— Рене, ти ли си? Чисто е…

Беше Бош.

Бош помогна на Балард да слезе. Мъжът, когото бе ударил с пистолета си, лежеше в безсъзнание.

— Дилон ли е това? — попита Бош.

— Да — потвърди Балард.

Обърна се и погледна Бош.

— Как ме намери? Не трябваше ли да си със СО?

— Тръгнах си, защото нали ти обещах да поработим — обясни той. — Но когато се добрах до „Холивуд“, теб вече те нямаше. Говорих с Мъни и той ми даде визитката, която си му оставила. — Бош посочи човека на пода. — Когато пристигнах, той тъкмо вкарваше колата в гаража. Веднага разбрах, че нещо не е наред, понеже се колебаеше и се оглеждаше. Допуснах, че си вътре. Прокраднах се зад пикапа му, докато той се готвеше да отвори вратата.

— Е, сега вече сме квит. Този път ти ме спаси.

— Е, ти все пак беше въоръжена. Мисля, че щеше да се справиш и сама.

— Не съм много сигурна в това.

— Аз съм. Когато казах въоръжена, нямах предвид само пистолета ти. Знам на какво си способна.

Бош изгледа проснатия Дилон, който продължаваше да е в безсъзнание, и каза:

— Нямам белезници.

— Аз имам — успокои го Балард.

Пристъпи напред и свали белезниците от колана си.

— Почакай малко — каза Бош.

Отиде напред към рафтовете с консумативите, но спря, взе пистолета на Дилон и го пъхна в колана си. После свали от рафта ролка тиксо и се върна.

— Задръж си белезниците. Нека го направим по другия начин.

— Защо? — не разбра Балард. — Трябва да се обадим.

— Ние…? Не и ти. Тръгвай си. Аз ще се оправя.

— Не, няма да оставя да те обвинят за това, което съм направила аз. Ако ще уволняват някого, това ще съм аз.

Бош заговори, докато връзваше с тиксото ръцете и краката на Дилон.

— Мен не могат да ме уволнят. Аз нямам работа, забрави ли? Така че си тръгвай и остави това на мен.

— Ами веществените доказателства? Има матрак и опаковки от храна в пикапа. Намерих и нокът с розов лак. Той не е спрял след Дейзи Клейтън.

— Знам. Само е станал още по-добър след нея.

Погледна през рамо към инсинератора и върна погледа си към Балард.

— Обзалагам се, че тогава — с Дейзи — не е разполагал с това място. Нито с инсинератора.

Балард кимна и прошепна:

— Питам се колко ли са.

Бош откъсна няколко парчета тиксо и ги залепи върху устата и очите на Дилон.

— Ще разбера това веднага щом си тръгнеш оттук.

— Хари… — започна Балард.

— Тръгвай! Върни се в участъка и питай Мъни дали съм се появявал там. Подхвърли, че не си ме виждала.

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм. Това е единственият начин. Когато всичко е готово, аз ще подам сигнал в участъка на Ван Найс. И ще ти се обадя. За теб няма да има никакви последици. Ако се ядосат на някого, това ще съм аз, но ще трябва здраво да си помислят какво ще предприемат, ако им дам този пакет, комбиниран с аудиозапис.

— Какъв запис? Ти нямаш телефон…

— О, имам диктофон в колата.

Внезапно Дилон простена и се размърда. Идваше в съзнание и осъзнаваше в каква ситуация се е оказал. Опита се да извика нещо, но тиксото не му позволяваше.

Бош погледна Балард, вдигна пръст пред устните си и го завъртя във въздуха, показвайки й, че е време да си тръгне.

Балард посочи заключената предна врата на склада и направи с ръка знак като при завъртане на ключ. Бош кимна, наведе се над Дилон и започна да претърсва джобовете му за ключовете. Дилон се възпротиви, крещеше нещо неразбираемо през тиксото.

— Извинявай, приятел — каза му Бош. — Просто проверявам дали не носиш друго оръжие и разни опасни неща.

Извади връзка ключове, направи знак на Балард да го последва, отключи вратата и я пусна да излезе навън. Увери се, че колата му е, където бе спрял — пред един от другите складове наблизо. После прошепна на Балард:

— Дръж го под око, докато не докарам колата си. Трябва да взема ръкавици и диктофона. Просто стой тук, до вратата.

— Ясно — прошепна му в отговор Балард.

Бош тръгна. Балард го спря.

— Хари…

— Да?

— Благодаря.

— Вече ми го каза.

— Това беше за предишното. Сега ти благодаря, че сваляш бремето от мен.

— Какво бреме? Всичко ще е наред. — И тръгна към колата си.

Балард го проследи с поглед.

Сега Бош беше сам с Роджър Дилон. Беше го подпрял на един от големите бидони, пълни с почистващ разтворител. Бе дръпнал грубо тиксото от устата му, което бе довело до крясъци от болка и ругатни. Очите му бе оставил покрити.

Бош седеше на метър и половина от Дилон, точно срещу него. Беше срязал лентата около глезените му и бе разтворил краката му на циментовия под.