Майкл Коннелли - Дълга тъмна нощ

Пикапът изведнъж се разлюля и остър метален звук нахлу в склада. Балард си помисли, че е земетресение, но се сети, че е една от алуминиевите гаражни ролетни врати, която се вдигаше. Някой влизаше.

Изгаси фенерчето, извади пистолета си и помисли дали не опита бързо да излезе през задната врата. Но реши да остане и се вслуша. Чуваше боботенето на автомобилен двигател, но нищо повече. После двигателят форсира и колата влезе в гаража. Когато се изравни с пикапа, в който бе тя, двигателят изгасна.

И отново няколко мъчителни секунди не се чуваше нищо. След това отново се разнесе стърженето на гаражната врата, която този път се спускаше.

Тя продължи напрегнато да се вслушва.

Шофьорът на пристигналия пикап най-вероятно беше Дилон. Мозъкът й изброи три неща, които щяха да го известят, че не е сам: осветлението в гаража бе включено, една от вратите на извадения от обръщение пикап беше отворена и капакът на капандурата беше отметнат. Дилон вероятно щеше да забележи и трите и щеше да предположи, че е жертва на взлом. Оставаше да се види дали щеше да приеме, че натрапникът е влязъл и излязъл или все още е в склада. Ако позвънеше на 911, Балард вероятно щеше да бъде арестувана и това щеше да е краят на кариерата й. Ако обаче решеше да не се обажда, това щеше да означава, че не иска полицията да стъпва в склада му заради нещата, които бе вършил тук. Сети се за инсинератора, чийто комин бе почернял от сажди, но чиято камера бе чиста като неупотребявана.

Погледна тънкия матрак на пода. Запита се дали някога ще научи кой е бил тук, в това тъмно място, и е треперил за живота си под тънкото одеяло. Кой си е счупил ноктите, търсейки начин да се измъкне. Гневът й към Дилон започна да нараства извън границата, от която нямаше връщане, за да достигне до точката, която тя знаеше, че притежава — точката, в която бе способна да убие.

Чу вратата на пикапа да се отваря и водачът да скача на циментовия под. Единственото, което виждаше, бе през отворената врата на багажното отделение, но това означаваше тесен ъгъл към пространството навън. Чакаше и напрегнато се вслушваше, за да долови крачките на Дилон и да се ориентира в движенията му, но не чуваше нищо.

Изведнъж вратата на пикапа, в който се намираше, бе затръшната и я обгърна пълен мрак. Чу завъртането на дръжката и щракването на фиксаторите.

Беше заключена. Стисна пистолета си в едната ръка и фенерчето в другата, но предпочете да остане на тъмно, защото реши, че това ще изостри слуха й.

— Знам, че си вътре. Кой си?

Балард замръзна. Макар да бе разговаряла с Дилон само веднъж, нямаше никакво съмнение, че това е неговият глас.

Не отговори нищо.

— Виждам, че си разбил капандурата. Което много ме ядосва, понеже нямам пари за ремонт.

Балард извади телефона си и провери екрана. Намираше се в метална кутия, поставена в бетонна кутия, и силата на сигнала бе на нула. А ровърът, който бе взела от участъка, се намираше в зарядната станция на колата й на две преки оттук.

Дилон заблъска по вратата с нещо метално.

— Хайде, кажи нещо! Може би ще се съгласиш да заплатиш щетите и тогава няма да викам полицията. Какво ще кажеш?

Балард отлично знаеше, че няма никакъв начин да се стигне до извикване на полицията. Не и след онова, което бе открила в пикапа. Трябваше някак да се възползва от това. Започна да се промъква към задните врати на пикапа. Разполагаше и с пистолет. Повечето взломаджии не носеха оръжие, защото това увеличава срока на присъдата значително в случай, че бъдат заловени. Дилон едва ли очакваше въоръжен противник.

Сепна се, когато той отново удари тежко по вратата.

— Чу ли ме? Имам пистолет и търпението ми се изчерпва! Искам да ми кажеш, че излизаш с вдигнати ръце, така че да ги виждам…!

Това променяше нещата. Балард спря да се промъква напред и бавно приклекна, за да е ниско, в случай че Дилон започне да стреля през тънката ламарина на вратата. Беше хванала пистолета с две ръце, готова да отговори на огъня в посоката на дупките, когато той започнеше да стреля.

— Добре, майната му! Отварям и започвам да стрелям. Ще бъде самоотбрана. Познавам много полицаи и те ще повярват на думата ми. Ти ще си мъртъв и…

Разнесе се силен удар по задната врата на пикапа — този път не беше метал по метал — и… Дилон не довърши заплахата си. Вместо това последва изтракване на метал върху цимента отвън — най-вероятно от пистолета на Дилон и Балард разбра, че отвън има втори човек.

Дръжката на вратата се завъртя и фиксаторите изщракаха пак. Вратата се отвори и в пикапа нахлу светлина. Балард запази приклекналата си стойка, като използваше кошчето с моповете за прикритие. Беше вдигнала пистолета в готовност да го използва.