Майкл Коннелли - Дълга тъмна нощ

Дилон бе обозначил собствеността си с малка табела. В крайна сметка естеството на работата му не бе такова, че да привлича минаващите покрай офиса му с крещящи обещания. Услугите му бяха такива, че се намираха по-скоро с търсене в интернет или препоръки от професионалисти в същата сфера — детективи, патоанатоми, криминолози. Надписът беше на врата до двойна гаражна врата. Сградата беше отделена, но на не повече от половин метър от идентичните сгради от двете й страни.

Балард почука на единичната врата, макар да не очакваше някой да се покаже. Отстъпи крачка и огледа улицата, за да провери дали чукането по кухия метал не е събудило нечий интерес.

Не беше.

Отиде встрани до тясната пролука между ККС и северния й съсед — сграда без идентифициращи надписи. Уличката — трябваше известно въображение, за да се нарече така — беше неосветена. Балард светна с фенерчето си в пролуката и видя, че е осеяна с боклуци, но все пак проходима. В другия край — а по нейна преценка той бе на около 25 метра от нея — нямаше врата или друго препятствие.

Балард стъпи пробно с крак в тесния проход. Изрита встрани купчина стари прашни маски за дишане, които можеха да са тук само благодарение на ККС.

Нова крачка и вече бе забравила за предпазливостта. Тръгна бързо, притисната от двете страни от бетонни стени. Спомни си за изтъркания филмов трик да се нагнетява напрежение, като стените се затварят около героя, изпита за момент замайване и трябваше да се подпре на стената, за да запази равновесие.

Излезе едва ли не залитайки от прохода и се озова в задната уличка, сгъната на две, с подпрени на коленете ръце, очаквайки замайването да премине. След малко се изправи и се огледа. Намираше се в най-чистата уличка от всички досега — никакви боклуци и отпадъци, импровизирано складиране на стари коли или каквото и да било. Всяка сграда имаше свой поддържан и затворен контейнер, грижливо разположен в бетонна клетка. Балард отвори контейнера зад ККС и установи, че е почти празен, ако не се брояха няколко смачкани торбички от храна за вкъщи и празни хартиени чаши от кафе. Очакваше да намери окървавени накрайници на мопове и други отпадъци от местопрестъпления, но нямаше нищо подобно.

Имаше единична задна врата с надпис ККС. Балард я провери, но установи, че е заключена. Отново почука, за да спази протокола, но дори не изчака реакция, защото знаеше, че няма да получи такава. Върна се през клаустрофобичния проход, като осветяваше с фенерчето си стените, над които се виждаше тясна ивица нощно небе. Линията на покрива бе на пет-шест метра над нея. Предполагаше, че понеже складът е без прозорци, е възможно на покрива да има капандура, както за да влиза дневна светлина, така и за вентилация.

Балард захапа фенерчето и опря ръце в стените на двете сгради, образуващи прохода, в който се намираше. Повдигна левия си крак и стъпи в плитката вдлъбнатина на зидарията между бетонните блокове. Напипа с ръце подобните вдлъбнатини по-нагоре, внимателно се повдигна и повтори упражнението с десния крак, докато успя да го запъне в отсрещната стена. Беше с обувки с гумена подметка, предпочитани от всички.

Отне й десет минути да се изкатери. Прехвърли се през ниския парапет и легна на плоския покрив. Остана да лежи по гръб цяла минута, възстановявайки дишането си, загледана в звездите.

След това стана и изтупа дрехите си. Току-що бе теглила кръста на поредния си костюм. Планираше да си вземе почивка в понеделник и вторник, когато се върнеше партньорът й. Тогава щеше да се погрижи да изпере каквото все още ставаше за пране.

Огледа се и видя, че е сбъркала в предположението си за наличие на капандура. Всъщност имаше цели четири — по две над всяка гаражна клетка — пластмасови мехури, блестящи под лунната светлина. Имаше и ламаринен комин, издигащ се на два метра над нивото на покрива. Филтърът в отвора му беше покрит със сажди.

Огледа капандурите, като ги осветяваше с фенерчето. В склада не се виждаха светлини, но това нямаше значение. Лъчът на фенерчето не можеше да помогне много, защото се оказа, че всички някога прозрачни пластмасови мехури са напръскани отвътре е бяла боя.

Това я заинтригува. Изглеждаше като ход, имащ за цел да скрие от погледа на евентуален наблюдател на покрива какво става долу. От друга страна, наоколо не се виждаха по-високи сгради, през които някой би могъл да гледа през капандурите. Балард се сети за момчетата, които бе хванала да се опитват да гледат голи жени през капандурата на стриптийзклуба. Тук блокирането на подобно любопитство изглеждаше ненужно.