Майкл Коннелли - Дълга тъмна нощ

Започна от самото начало, от момента когато ги бяха извикали от домовете им и ги бяха пратили на адреса на студиото. Случаят бе поверен на двама детективи, придадени към отдел „Убийства“ преди неговото разформироване и прехвърляне на всички текущи преписки към „Убийства“ в участък „Запад“. Казваха се Ливингстън и Пепърс. Балард не познаваше нито единия, нито другия.

Хроното, подобно на дневника на убийството, беше по-кратко от онези, които бе виждала в други дневници, включително изготвяните от нея, докато беше била в ОиУ. Но това не можеше да бъде мерило за положените от Ливингстън и Пепърс усилия. Това бе така, защото случаят бе разрешен много бързо. Детективите бяха правили нужното, а криминолозите им бяха поднеси заподозрения на тепсия: кървав пръстов отпечатък от задния килер на студиото бе свързан с Кланси Деву. Той беше бързо открит и арестуван и у него бе намерен счупен нож, за който бе установено, че е оръжието на престъплението, и случаят бе класиран като закрит за по-малко от едно денонощие.

„Всички убийства трябва да се разкриват толкова лесно“, помисли си Балард. Но обикновено не беше така. Едно момиче бе отвлечено от улицата и бяха изтекли девет години без дори намек кой може да е убиецът. Една жена бе убита с нож в килера на работното й място и случаят бе приключен за ден. Разследванията на убийства изобщо не си приличаха.

След ареста записите в хронологията се разредяваха, понеже ударението се бе прехвърлило върху фазата подготовка на обвинението. Но един запис накара Балард да застине. Беше направен четирийсет и осем часа след убийството и двайсет и четири след ареста на Кланси Деву. Беше съвсем невинен запис, добавен за изчерпателност. В него се казваше, че две нощи след убийството, в 19:45, детектив Пепърс бил уведомен от дежурния по смяна сержант в участък „Холивуд“, че чистач на име Роджър Дилон е намерил допълнителни улики по случая „ЗууТуу“. Това беше описано като счупено острие на нож, намерено на пода на килера, останало напълно скрито под изтеклата от жертвата кръв, която се бе съсирила край тялото й. Петсантиметровото острие бе останало незнайно как напълно незабелязано както от детективите, така и от криминолозите.

Пепърс бе вписал в дневника, че е поискал от сержанта да изпрати патрулна кола до студиото за татуировки, да вземат от Дилон острието и да го заведат по надлежния начин като веществено доказателство. Пепърс, който живееше на повече от час път от Лос Анджелис, обещаваше да прибере доказателството на следващата сутрин.

Балард остана дълго загледана в записа. Що се отнасяше до самия случай „ЗууТуу“, това си беше просто доуточняване. Тя знаеше, че ако острието съответства на счупения нож, намерен при ареста на Деву, тогава детективите просто разполагаха с още едно важно доказателство срещу заподозрения. Не я притесняваше направеният от криминолозите безспорен гаф. Всъщност не беше необичайно да бъде пропуснато или забравено веществено доказателство, когато ставаше дума за сложно и оплескано с кръв местопрестъпление. Изтеклата кръв може да скрие доста неща.

Това, което я накара да застине, бе чистачът. По една случайност Балард се бе запознала с Роджър Дилон тази седмица, когато той бе разкрил кражбата на репродукциите на Уорхол от къщата на булевард „Холивуд“. Тя все още пазеше в куфарчето си визитката, която й бе дал.

Записът документираше, че Дилон се е обадил, за да съобщи за счупеното острие, в 19:45 в деня на изчезването на Дейзи Клейтън. Това означаваше, че Дилон е работил в „Холивуд“ на „Сънсет“ само няколко часа по-рано. Балард бе видяла вана му и бе надзърнала съвсем бегло в него, но бе надничала многократно в други такива на подобни местопрестъпления. Знаеше, че Дилон разполага с препарати и средства за почистване. И със сигурност разполагаше с контейнери за безопасен транспорт и изхвърляне на биологично опасни вещества.

И Балард разбра за миг всичко. Трябваше да види Роджър Дилон.

Отиде при шкафчето си, за да прибере в него картоните и дневника на убийството на Хаслем. Извади оттам още неразтворилия криле дневник по случая „Клейтън“, който бе започнал Бош. Седна на една пейка в съблекалнята, отвори го и веднага отиде на доклада на Бош за пластмасовия контейнер, произвеждан от „Америкън Сторидж Продъктс“. Бош беше вписал името на мениджъра по продажбите, с когото бе разговарял — Дел Митълбърг. Балард едва не подскочи от радост, когато видя, че с присъщата му изчерпателност Бош е записал както стационарния, така и мобилния номер на Митълбърг.