Майкл Коннелли - Дълга тъмна нощ

Минаваше десет. Тя се обади на мобилния и чу в отговор пълно с подозрения „Ало!“.

— Господин Митълбърг?

— Не купувам.

— Полицията ви се обажда, не затваряйте.

— Полицията?

— Господин Митълбърг, казвам се Рене Балард и съм детектив в полицията на Лос Анджелис. Наскоро сте говорили с мой колега на име Бош за контейнери, продукция на „Америкън Сторидж Продъктс“. Спомняте ли си?

— Но това беше преди… два месеца.

— Точно така. Ние продължаваме да работим по случая.

— Сега е десет и петнайсет. Какво е толкова спешно, че не може да…

— Господин Митълбърг, съжалявам, но наистина е спешно. Казали сте на детектив Бош, че фирмата ви е направила преки продажби на контейнери на клиенти търговци.

— Имаме такава практика, да.

— У дома ли сте, господин Митълбърг?

— Че къде другаде бих могъл да съм?

— Имате ли лаптоп или друг достъп до регистъра на този тип продажби?

Настъпи кратка пауза, през която Митълбърг обмисляше отговора си. Балард бе затаила дъх. Случаят бе пълен с хващания за сламка. Беше крайно време да извадят късмет. Ако Дилон се беше опитвал да икономисва от всичко а тя помнеше оплакването му от конкуренцията, — беше напълно вероятно да се окаже човек, който ще потърси отстъпка при пряка покупка от производителя.

— Имам някакъв достъп до архива — каза с въздишка Митълбърг.

— Имам име на компания — оживи се Балард. — Можете ли да проверите дали тя някога е била клиент на АСП?

— Задръжте така. Ще проверя.

Балард изчака Митълбърг да се добере до компютъра си. Чу приглушеното обяснение за някого, че разговарял с полицията и щял да се качи веднага щом свършел.

— Окей… — проточи той най-сетне. — Пред компютъра съм. Коя беше фирмата?

— Казва се Кеми-Кал Био Сървисис — каза Балард. — Кеми-Кал с тиренце…

— Не, нямам нищо — каза Митълбърг.

— Написахте ли я с тире?

— Нямам нищо започващо с Кеми.

Балард посърна. Трябваше й нещо осезаемо, за да се захване с Дилон. И тогава си спомни пикапа, който бе видяла в деня, когато се бяха запознали на булевард „Холивуд“.

— Бихте ли опитали с ККСървисис?

Чу го да трака по клавиатурата и след секунда Митълбърг отговори.

— Да, мой клиент от две и осма. Поръчват изделия от мека пластмаса.

Балард се изправи, притиснала телефона до ухото си.

— Какви изделия?

— Контейнери за съхранение… в различни размери.

Балард си спомни как Бош й бе дал контейнера на АСП, който бе купил. Той все още беше в багажника на служебната й кола.

— Включително столитров контейнер с капак, който се щраква?

Нова пауза, докато Митълбърг проверяваше записите.

— Да — потвърди накрая той. — Поръчвал е от тях.

— Благодаря ви, господин Митълбърг — каза Балард. — Някой от нас ще ви посети в работно време, за да оформите тези данни официално.

Затвори и се върна при шкафчето си. Сложи дневника на горната лавица, отвори куфарчето си и извади от него една от визитките, които Дилон й бе дал. Фирмата му имаше адрес на „Сатикой“ във Ван Найс.

Когато влезе в диспечерската, Мънроу продължаваше да гледа екрана на телевизора.

— Нещо ново? — попита тя.

— Нищо особено — отговори Мънроу. — Но съобщиха, че убитите са лица от оперативен интерес по случай с отвличане. Трябва да е свързано с Бош. Чувала ли си се с него?

— Не още. Сега излизам, за да проведа разговор във връзка с моя хоби-случай. Може и да не се върна за проверката.

Балард погледна екрана. Беше същата репортерка на друг фон.

— Ако случайно Бош се появи, би ли му дал това? Той ще се сети какво означава.

И му даде визитката с името на Дилон и адреса на фирмата му. Той я сложи в един от джобовете на ризата си и каза:

— Няма проблем. Но поддържай контакт, Балард, чу ли ме? Искам да знам къде си.

— Разбира се, лейтенант.

— И ако ми потрябваш по сигнал, хобито отива на заден план и искам да се върнеш на бегом.

— Ясно.

Балард мина през детективското бюро, взе ровър от зарядната станция и ключа за служебната си кола и излезе на паркинга.

Наближаваше полунощ, когато зави в „Сатикой“ и някакъв промишлен сектор, маркиран със складове и паркинги за транспортни коли в близост до летище „Ван Найс“.

Кеми-Кал Био Сървисис беше в складова зона, наречена „Промишлен център Сатикой“, където производствени фирми и фирми за услуги се редуваха, ползвайки долепени един до друг складове. Балард продължи по централната улица, подмина фирмата на Дилон и след това излезе от другата страна на промишления парк. Виждаше се, че никоя от фирмите не е отворена по това време на нощта. Намери къде да паркира на странична уличка и се върна пеша.