Майкл Коннелли - Дълга тъмна нощ

Чекмеджетата бяха заключени и това сложи край на огледа още преди да е започнал.

Складът беше чист и подреден. До стената срещу пещта имаше големи пластмасови бидони, съдържащи течни препарати за почистване и дезинфекция с ръчни помпи за преливане в по-малки контейнери за използване при поръчки. Имаше и рафтове, отрупани с празни пластмасови контейнери. Балард ги прегледа, за да се ориентира за размерите им и наличието на логото на АСП, оставило следа върху трупа на Дейзи Клейтън, но не намери достатъчно големи, за да поберат тялото й, и нито един нямаше лого. Сега разбра, че е пропуснала да попита Митълбърг по кое време са били поръчките от ККС, които той бе открил в компютъра си.

Имаше баня с душ, която изглеждаше като наскоро почистена. Тя отвори аптечката над умивалника и видя на полиците обичайните материали за бърза медицинска помощ.

До банята имаше дрешник, в който намери няколко работни бели комбинезона на закачалки с извезано ККС на левия нагръден джоб и Роджър на десния — поредното доказателство за преувеличението на Дилон, че е имал на разположение два екипа.

Затвори дрешника и отиде до пещта. Тя беше онова, което се наричаше инсинератор — автономен агрегат със стени от неръждаема стомана и кюнец, отиващ право нагоре към покрива. Вратичката беше двукрила, а пред пещта имаше маса за подготовка с конструкция в същия стил.

Балард отвори едното крило на инсинератора и другото се отвори автоматично. Тя насочи лъча на фенерчето към вътрешността и беше заслепена от отражението му. Вътрешните стени бяха чисти и блестящи. Единственото обяснение бе, че скарата за пепел е била изсмукана с прахосмукачка след последното използване. Инсинераторът изглеждаше чисто нов. В дъното му се виждаше синият пламък на пилотното запалване.

Тя затвори вратичките и се обърна. Не видя прахосмукачката, която би трябвало да е използвана за почистване. Спомни си оборудването във вана, с който бе дошъл Дилон, и предположи, че всички нужни прахосмукачки — сухи и с течност — са в него.

Тази мисъл я накара да насочи вниманието си към вана, върху който бе скочила от капандурата. Той бе вкаран на заден ход в склада и сега тя гледаше двойната врата на багажното му отделение.

Погледна регистрационната му табела. Датата на стикера показваше изтичане на срока на валидност преди цели две години. Беше повече от ясно, че ванът вече не е част от автопарка на ККС.

Отвори вратите и веднага разбра, че ванът може и да е спрян от движение, но продължава да се използва като склад — беше пълен е почистващи консумативи в количества на едро: купчина пакетирани по 24 ролки хартия, двайсетлитрови контейнери течен сапун, кошче за боклук, пълно с чисто нови накрайници за мопове, опаковани в пластмасово фолио кашони е аерозолни очистители и ароматизатори на въздуха. На една от вътрешните стени беше подпрян пакет разгънати кашони, които трябваше само да се сгънат за използване.

На практика пред нея имаше стена от консумативи, в която погледът й се спираше, неспособен да проникне навътре. От вътрешната страна веднага зад вратата имаше дръжка. Балард я хвана, за да си помогне да се качи, използвайки задната броня на пикапа за стъпало. Светлината на флуоресцентните лампи не проникваше вътре. Балард използва фенерчето си, за да види какво има по-нататък. Бързо разбра, че консумативите са подредени само в задната част на отделението като преграда и зад тях има открито пространство. Изблъска кошчето с моповете встрани и влезе зад преградата, за да разгледа.

На пода имаше стари опаковки от храна, салфетки и торбички от закусвалня, нахвърляни върху тънък матрак, който изглеждаше като свален от сгъваема кушетка. Мръсно одеяло и възглавница бяха хвърлени върху него, а на пода имаше фенер. Балард избута с крак одеялото и видя метална халка, заварена за пода. Клекна, разгледа я отблизо и видя одраскванията от вътрешната страна, които означаваха, че е използвана, за да се задържи на матрака човек, окован в белезници и хванат на верига. Усети и леко кисела миризма. Това й подсказа, че някой доскоро е бил в пикапа.

И изведнъж осъзна, че това е миризмата на страха. Знаеше я по себе си. Беше чувала, че следовите кучета се тренират да я проследяват. Беше сигурна, че се намира на място, където до неотдавна някакво човешко същество е треперило от ужас за живота си.

Нещо на пода до матрака привлече погледа й и тя се наведе, за да го види по-добре. Беше човешки нокът, който изглеждаше лакиран в розово.