Майкл Коннелли - Дълга тъмна нощ

Много от информацията на картона съвпадаше с тази от снетите свидетелски показания. Картонът му бе попаднал сред отделените от Балард заради неговата каравана. Тя резонираше донякъде с категорията „ван“, която интересуваше Балард и Бош. Картонът бе написан няколко седмици преди убийствата на Клейтън и Хаслем, когато някакъв полицай бе инспектирал каравана, паркирана на „Аргил“, южно от „Санта Моника“, и бе обяснил на Манинг, че е незаконно да паркира подобно превозно средство в зона за платено паркиране. По онова време ЛАПУ не се свеняха да разбутват бездомните и да ги принуждават да се махат. Но след това бе дошъл ред на поредица искове за нарушаване на граждански права и промяна в градската управа бе довела до ревизия на тази практика, така че сега тормозенето на бездомен можеше да доведе до „разстрел“ на провинилия се. В резултат прилагането на закона срещу тях бе забравено и такива като Манинг можеха да си паркират караваните където пожелаят из Холивуд, стига да не е пред отделена от другите къща или например кинотеатър.

Полицаят, вдигнал кръвното на Манинг през 2009-а, бе попълнил картона за разпит на терен с информацията, получена след кратък разговор, и номера на флоридската му шофьорска книжка. Когато бе пуснала името и рождената дата на Манинг в базата данни, докато бе подготвяла картоните за Бош, Балард бе установила, че сега той има калифорнийска книжка, но адресът на нея беше безполезен. Манинг бе възприел стандартната тактика да използва адреса на църква като домашен, за да получи калифорнийска шофьорска книжка или карта за самоличност. Но макар адресът да бе задънена улица, нямаше да е трудно регистрираната на името на Манинг каравана да бъде разпозната, ако, разбира се, той все още живееше в района.

Балард взе картона на Манинг и го прехвърли при другите, за които смяташе, че заслужават внимание с по-висок приоритет. Фактът че той познаваше, харесваше и може би дори бе обсебен от жена, убита два дни преди Дейзи Клейтън, според нея си заслужаваше допълнителните усилия.

Искаше да говори с него. Отвори лаптопа си и започна да попълва формуляра за искане на информация за Манинг. Бюлетинът беше неофициално искане за издирване с инструкции: ако Манинг или караваната му бъдат забелязани, да не бъде обезпокояван или арестуван, но тя да бъде уведомена по всяко време на денонощието.

Разпечата страницата, която включваше още описанието и регистрационния номер на караваната, след което слезе да я занесе в диспечерската и да я даде на лейтенант Мънроу. Когато влезе, Мънроу беше с двама полицаи и всички гледаха плоскоекранния монитор в единия от ъглите до тавана. Балард видя логото на „Канал 9“, местния денонощен новинарски канал; позната й по физиономия репортерка разказваше нещо на фона на проблясващите светлини на полицейски коли зад нея.

Балард се приближи и застана зад тях.

— Какво става?

— Престрелка с полицията в Долината — обясни й Мънроу. — Двама бандити застреляни.

— Това СО ли са? Проследяването на Бош?

— Засега не са казали нищо такова. Мисля, че и те нищо не знаят.

Балард извади телефона си и изпрати есемес на Рурк.

Летя ли над онова нещо в Долината?

Не, тази нощ салдо на юг. Но чух. Бош ли е замесен? СО?

Така звучи. Проверявам.

Все още нямаше номер на Бош. Загледа се в екрана; наблюдаваше ставащото зад репортерката, без да я интересува словесният й поток, докато накрая не чу точното местоположение.

— Бяхме на живо от увеселителния център „Язовир Хансен“.

Балард знаеше, че това означава участък „Футхил“ и най-вероятно санферите. И ако това беше свързано с Бош, почти сигурно нямаше да го види тази нощ.

Върна се в стаята за почивка, събра картоните в реда на приоритета им и ги отнесе заедно с дневника на убийство „ЗууТуу“ в детективското бюро. Погледна часовника и видя, че до смяната й остава още цял час. Помисли за момент дали да не отскочи до Долината и да не види с очите си мястото на престрелката с участието на СО. Изпитваше някаква съпричастност към случая, особено след спасяването на Хари Бош.

Но знаеше, че ще я държат настрана. СО си бяха затворено общество. Бош щеше да има голям късмет, ако го бяха допуснали макар и само зад жълтата лента.

Реши да не се разкарва и вместо това отвори дневника, за да завърши прегледа си. Обърна на раздел първи — хронологията. Това беше възможно най-близкият поглед върху разследването. Хронологията представляваше отчет стъпка по стъпка на ходовете на участвалите детективи.