Майкл Коннелли - Дълга тъмна нощ

Извади снимките във формат 8x12 и започна да ги преглежда една по една. Фотографът се оказа съвестен и клинично мислещ. Всеки сантиметър на студиото за татуировки и местопрестъплението беше документиран с ярки, сякаш преекспонирани снимки. През 2009 година управлението все още използваше класическа фотография, понеже цифровата още не бе възприета от правораздавателната система поради опасения от възможно манипулиране на оригиналите.

Балард бързо преглеждаше снимките, докато не стигна до онези на трупа на жертвата и центъра на местопрестъплението. Оди Хаслем се бе борила за живота си. Предмишниците, дланите и пръстите й бяха насечени. В крайна сметка обаче явно бе надвита от по-големия и по-силен нападател. По гърдите и по шията й имаше дълбоки прободни рани. Кръвта бе пропила блузката й с надпис „ЗууТуу“, която бе облякла. Бликналата артериална кръв бе опръскала четирите стени на малкия килер, в който убиецът я бе натикал. Беше умряла на циментовия под, а едната й ръка се бе вкопчила в кръстчето на верижка около шията й. Донякъде необяснимо татуистката нямаше никакви татуировки или поне нямаше такива, които снимките да показваха.

Убийството си беше убийство и Балард знаеше, че всеки случай изисква пълното внимание и усилия на полицейското управление. Но винаги оставаше потресена от убийството на жена. Повечето от случаите, които й бяха възлагали, бяха с проява на изключително насилие. Повечето от убийците бяха мъже. В това имаше нещо силно разтърсващо. Имаше някаква дълбока несправедливост, излизаща извън баналната несправедливост да бъдеш убит от чужда ръка. Запита се как биха живели мъжете, ако знаят през всеки миг от живота си, че техните габарити и тяхната природа ги поставят в уязвима позиция спрямо другия пол.

Събра снимките и ги напъха в джоба на раздел шестнайсет. След това се прехвърли на раздел дванайсет, раздела за заподозрения. Искаше да види снимката на мъжа, убил Оди Хаслем.

На снимката Кланси Деву гледаше вторачен във фотоапарата с мъртви очи и изражение тотално изпразнено от дори намек на човешка емпатия. Беше небръснат, изглеждаше мръсен, а единият му клепач бе по-притворен от другия. Права уста с твърдо стиснати устни, застинала в насмешливо предизвикателство вместо в изражение, наподобяващо вина или извинение. Това беше закоравял психопат, който вероятно бе наранил мнозина преди убийството на Оди Хаслем да бе сложило края на пътя му. Балард се досещаше, че много от предишните му жертви — каквито и да бяха престъпленията му — са жени.

Разпечатка на досието му потвърждаваше това. Той бе обвиняван много пъти още като непълнолетен в Мисисипи. Престъпленията му обхващаха спектъра от притежание на наркотици, през нападения при отегчаващи обстоятелства до опит за убийство. Списъкът не уточняваше пола на жертвите му, но Балард знаеше — Деву беше женомразец. Не беше възможно да промушиш с нож жена в килера на студио за татуси толкова пъти и с такова ожесточение, както той го бе направил, ако то не се е натрупвало в теб с години. Бедната Оди Хаслем. Вероятно бе предизвикала смъртта си с някоя непредпазлива дума или неодобрителен поглед, което бе отключило яростта на Деву.

Бележка на ръкава на раздел дванайсет казваше, че Деву е осъден на доживотен затвор без право на помилване за убийството на татуистката. Той никога повече нямаше да нарани жена.

Балард отиде на раздела със свидетелските показания. Нямаше свидетели на самото убийство, понеже убиецът бе изчакал да останат сами в студиото, преди да се нахвърли и да убие Хаслем. Но следователите бяха издирили и разговаряли с други клиенти, били в студиото онази нощ, сред които мъж, който бе седял на стола за татуиране, когато Деву бе влязъл в студиото.

Балард извади бележник и започна да си записва имената на свидетелите и информацията за свързване с тях. Всички бяха жители на Холивуд към онази нощ през 2009 година и можеха да бъдат полезни с нещо, ако успееше да ги издири. Скоро осъзна, че името на един от тези свидетели, Дейвид Манинг, й звучи познато. Остави дневника на убийството настрана и започна да преглежда картоните, които бе отделила за Бош. И откри Манинг.

Според показанията му Манинг бил в студиото по-малко от два часа преди убийството. Беше описан като 58-годишен бивш контрабандист от Флорида. Живеел в стара каравана, която паркирал на различни улици в Холивуд в различните дни от седмицата. Бил чест посетител на „ЗууТуу“, защото Оди Хаслем му харесвала и обичал да обогатява обилната колекция от татуси, покриващи целите му ръце. Докато четеше между редовете на показанията, които бяха снети преди разследването да се фокусира върху Кланси Деву, Балард започна да подозира, че Манинг е бил първоначално от оперативен интерес в случая „Хаслем“. Той имаше досие, макар и небелязано от прояви на насилие, и беше един от последните видели я жива. Всъщност го бяха задържали и разпитали подробно, но тогава бяха пристигнали резултатите от анализа на пръстовите отпечатъци, намерени на местопрестъплението, и това бе насочило разследването в напълно друга посока.