Майкл Коннелли - Дълга тъмна нощ

Повтори възпроизвеждането на сблъсъка, като почукваше от време на време клавиша за връщане, за да забави повторението, и изцяло повтори някои моменти. Не знаеше как да избере възпроизвеждане в забавен каданс. Фокусира вниманието си върху камерата в горния ляв прозорец на екрана. Тя беше насочена почти фронтално на шофьора, който бе слязъл от колата с една вдигната ръка.

Сега се загледа в дясната ръка на шофьора, която излизаше от сянката на колата. Когато ръката се изнесе изцяло иззад гърдите му, Бош видя пистолета. Но ръката не държеше оръжието за дръжката. Шофьорът наистина държеше пистолета, но не в положение за стрелба.

И тогава Бош видя забиването на куршум в рамката на вратата. Рамката се пръсна. Това бе първият изстрел. Беше произведен преди пистолетът да може да бъде ясно видян и намерението на шофьора да стане ясно. Бош свали пръста си от клавиатурата и остави картината да се възпроизведе до края на записа. Погледна през предното стъкло и видя Сеспийдс да се приближава към мустанга. Бързо сложи върху клавиша за ускорено възпроизвеждане, за да стигне до началото на картината в реално време едновременно с отварянето на предната врата от командира на СО.

Сеспийдс наведе глава в колата.

— Едва се държи, но е в съзнание, ако искаш да му кажеш нещо.

— Добре — каза Бош. — Да.

Сеспийдс се отдръпна и Бош слезе. Двамата минаха между две от колите на СО и се приближиха до дясната страна на крайслера. Над паркинга се стелеше задушлив дим.

Очите на Кортес бяха отворени и изглеждаха изплашени. На езика и по устните му имаше кръв и Бош се сети, че дробовете му са натъпкани с раздробено олово. Почти се смая колко млад изглежда. Мъжът, който само преди няколко дни се бе перчил в паркинга на лавандерията, беше изчезнал. Сега Кортес приличаше на изплашено момче с бейзболна шапка.

Бош разбираше, че моментът не е такъв, че да казва нещо, да се обявява за победител или да го дразни с отмъстителност.

Затова не каза нищо.

И Кортес не каза нищо. Вплете поглед с този на Бош и помръдна с окървавена ръка към маншета на крачола му. Сграбчи го здраво, сякаш така щеше да се вкопчи в живота и щеше да попречи да бъде всмукан от очакващия го мрак.

Но след няколко секунди силите му свършиха и той пусна крачола, затвори очи и умря.

Балард разпръсна последните KPT-та на масата в стаята за почивка. Тук имаше повече място, отколкото на бюрата на детективите. Чакаше Бош. Вече бе разгледала картоните и бе свалила каквото имаше в базата данни. Бе дошъл моментът да проверят каквото може вече на терен. Ако Бош се появеше навреме, можеха да отхвърлят още някой тази нощ. Искаше й се да му прати есемес и да му напомни, че го чака, но си спомни, че той няма телефон.

Така че седеше и съзерцаваше картоните, когато в стаята влезе лейтенант Мънроу за чаша кафе.

— Балард, какво, за бога, правиш тук толкова рано? — изненада се той.

— Просто се занимавах с моето хоби — отговори тя.

Не вдигна поглед от картоните, а той не погледна встрани от чашата си кафе.

— Онзи стар случай с момичето? — попита Мънроу.

— Момичето, да — потвърди Балард.

Премести два от картоните в позиции на по-нисък приоритет.

— И какво общо има това с онзи татуист? — продължи той. — Нали случаят беше решен.

Сега вече Балард го погледна.

— За какво говориш?

— Извинявай, че проявих неуместно любопитство — каза Мънроу. — Но видях дневник на убийство в кутията ти за входяща кореспонденция, когато преглеждах кутията за забавените доклади. И надникнах набързо. Спомних си случая, но ако паметта не ми изневерява, тогава доста бързо задържаха престъпника, не беше ли така?

Дневника за „ЗууТуу“. Балард го бе очаквала, но бе забравила да провери пощенската си кутия, когато бе дошла след вечеря.

— Да, случаят е решен — потвърди тя. — Исках просто да го прегледам. Благодаря, че ми каза за дневника.

Излезе от стаята за почивка и слезе по стълбата в пощенската стая, където всички служители на участъка — полицаи или детективи — имаха отворени кутии за входяща и изходяща външна поща. Изтегли пластмасовата папка от кутията със своето име.

Когато се върна, Мънроу вече го нямаше. Реши да прегледа дневника тук, за да не оставя без надзор разпръснатите по масата KPT-та. Седна и отвори папката.

Структурата на един дневник на убийство е универсална за всички отдели „Убийства“ в цялото управление. Тя се състои от двайсет и шест раздела — доклади от местопрестъпления, доклади от лабораторията, снимки, показания на свидетели и т.н. Първият раздел винаги е хронологията, където разследващите служители попълват своите ходове с дата и час. Балард прелисти на раздел шестнайсет, който съдържаше снимки от местопрестъплението.