Майкл Коннелли - Дълга тъмна нощ

Когато сигналът в слушалката го изтръгна от мрачните му размисли, набра 411 и поиска от оператора номера на клуб „Бендърс“.

Получи го, позвъни и погледна телефона си, докато чакаше някой да приеме обаждането му. Беше 1:45 след полунощ, но той знаеше, че клубовете в центъра затварят в два.

Най-сетне в ухото му се разнесе женски глас, който едва се разбираше в тътена на електронната музика.

— Имате ли офис? — извика Бош. — Дайте ми офиса…

Казаха му да изчака и мина минута, преди да му отговори този път мъжки глас.

— Господин Бендър?

— Не е тук. Кой се обажда?

Бош вече нямаше колебания.

— Обаждам се от полицията на Ел Ей. Трябва веднага да говоря с господин Бендър. Спешно е… отнася се до дъщеря му.

— Пак ли с тези дивотии?! На него отдавна му е писнало от вас бе, хора!

— Става дума за нещо сериозно, господине. Имам новини за дъщеря му и се налага да говоря с него веднага. Къде мога да го намеря?

— Задръжте така…

Отново се наложи да чака със слушалка на ухото около минута. После се разнесе друг мъжки глас:

— Кой е?

— Господин Бендър?

— Попитах кой се обажда?

— Няма значение кой точно се обажда. Извинявам се за безцеремонното поднасяне на такава новина… такава лоша новина. Но дъщеря ви е била убита преди три години. И мъжът, който я е убил, се намира в…

— Кой, по дяволите, си ти?

— Не мога да ви кажа това. Но мога да ви дам адрес, на който ще намерите човека, който е убил дъщеря ви. Вратата ще бъде отключена.

— И защо да ви вярвам? Обаждате ми се изневиделица, не ми съобщавате името си. Как да…?

— Господин Бендър, съжалявам. Не мога да ви кажа повече от това, с което разполагам. И трябва да го направя сега, докато не съм размислил…

Бош остави думите му да бъдат осмислени, после попита:

— Искате ли адреса?

— Да — каза Бендър. — Дайте ми го.

След като даде на Бендър адреса на „Сатикой“, Бош затвори, без да каже нито дума повече. Тръгна пеша през площада към черокито си. Беше го паркирал на булевард „Ван Найс“.

В главата му се блъскаха противоречиви мисли. Но не бяха само мисли… имаше и лица. Лицето на Елизабет. И на дъщеря й… макар да я познаваше само от снимките. Помисли и за дъщеря си и как Джордж Бендър бе загубил своята и за сляпата ярост, която това можеше да събуди.

Осъзна, че е подтикнал Бендър по път, който просто щеше да замени краткотрайната нужда от справедливост и отмъщение с друг вид вина и скръб. И за двамата.

Спря и тръгна в обратната посока.

Спря при телефоните пред полицейското управление за едно последно обаждане. Набра пряката линия на детективите към бюро „Долината“ и поиска да говори с дежурния по Късното шоу. Свързаха го с детектив Палмър и Бош му каза, че в склад на „Саткой“ е оставен вързан и очакващ полиция убиец. Съобщи още, че там ще намерят диктофон със записано признание, което може да подпомогне откриването на разследване и предявяване на обвинение. В багажното отделение на пикап в гаража имало и веществени доказателства.

Даде му точния адрес и му каза да побързат.

— Че защо? — удиви се Палмър. — Доколкото разбрах, този няма къде да избяга.

— Той няма да избяга, но вие имате конкуренция — каза Бош.

— Тя ли е? — попита Балард, когато Бош излезе от патоанатомията.

— Да — отговори той.

— Съжалявам — каза Балард.

Той само кимна. Забеляза, че косата й е мокра и сресана назад. Тя забеляза, че той е забелязал.

— Бях в морето тази сутрин, когато си ми оставил съобщението. Не знам от колко време не бях успявала да покарам сърф веднага след смяната ми.

— Чувал съм, че обичаш сърфа.

— Всяка сутрин, стига да мога.

Тръгнаха заедно надолу по стъпалата към паркинга.

— Погледна ли вестника тази сутрин? — попита тя.

— Не още… Какво има?

— Материал за операцията на СО в Долината. Но понеже всичко се е случило много късно, още не разполагат с подробности. Сигурно днес ще има повече в онлайн изданието, както и в утрешния брой.

— Да. СО правят заглавия. Но всичко ще се забрави след няколко дни. Нещо за Дилон?

— Не и във вестника. Но на мен снощи ми се обадиха детективите от „Долината“.

— И какво ти казаха?

— Искаха някакви насоки по случая Дейзи Клейтън — знаят, че работех по него. Казаха, че са задържали някакъв, за когото смятат, че има достатъчно основания да бъде обвинен за нейното убийство… и за още няколко. Били получили сигнал от „загрижен гражданин“… нещо като Батман, представяш ли си. Анонимен, разбира се.