Карин Фоссум - Окото на Ева

— Добре.

Сейер се облегна отново назад.

— Ще продължа разговора сам. И за да сте наясно, разрешително за вземане на проба е най-малкият ми проблем.

Арон присви устни и продължи да пуши.

— Първи октомври. Били сте в „Кралско оръжие“ заедно с няколко колеги, сред които Арвесен и Айнарсон.

— Никога не съм го отричал.

— Кога излязохте от кръчмата?

— Вече знаете. Нали вие ме отведохте!

— Имам предвид преди това. Когато взехте колата на Айнарсон, за да се поразходите. Някъде около седем и половина?

— Колата на Айнарсон? Майтапите ли се? Никой не можеше да вземе колата на Айнарсон. Абсолютни глупости! А и бях пил.

— Има случаи, когато не ви е спирало. Имате присъда за шофиране в нетрезво състояние. Според Юрун сте единственият, който е вземал колата. Били сте изключение. Били сте добри приятели, а вие нямате кола.

Арон дръпна силно два пъти от цигарата и изпусна дима.

— Никъде не съм ходил. Висях в кръчмата и пих през цялото време.

— Без съмнение. Били сте мъртвопиян според готвача. Не забравяйте, че на работа той е трезвен и наблюдава хората. Гледа кой и кога влиза и излиза.

Арон мълчеше.

— И така, направяте едно кръгче, за да видите, да речем, как тече животът в града и завършвате обиколката при Дурбан. Паркирате колата на Айнарсон на тротоара и звънвате точно в осем часа. С две кратки позвънявания. Нали?

Мълчание.

— Плащате и се възползвате от услугата. И после… — кимна и впери поглед в него — се скарвате с нея.

Сейер говореше тихо, а Арон беше навел глава, сякаш в скута му лежеше нещо интересно.

— Имате опасен нрав, Арон. Преди да се опомните, сте я убили. Връхлитате обратно в кръчмата с надеждата да ви послужи като алиби, понеже никой не е забелязал краткото ви отсъствие. После започвате да пиете.

Арон поклати смирено глава.

— Насред явно здравото напиване осъзнавате какво сте направили. Доверявате се на Айнарсон, като мислите, че той ще ви помогне с алиби. Все пак ви е приятел. Подкрепяли сте се взаимно. При това случилото се е нещастен случай, нали? А вие сте имали лош късмет и сте сгафили жестоко. Егил със сигурност ще разбере, затова поемате риска и му се доверявате. А и той е трезвен, вероятно единственият трезвен сред вас. Може да му се вярва.

Очевидно умишлено Арон не уцели пепелника.

— Но положението ви се усложнява още повече. Глупаво от ваша страна да привличате внимание. През нощта съдържателят на кръчмата ни се обади и помоли да ви задържим в ареста за пиянство. Айнарсон е хукнал след колата. Може би се е страхувал, че ще пропеете или в колата, или в килията. Не само е искал да ви спаси от ареста, но и от присъда за убийство. И като капак на всичко, той успя! Осъзнали сте фантастичната за вас ситуация на следващия ден и, предполагам, сте потреперили при мисълта, че сте се разминали на косъм.

Арон запали нова цигара.

— Сигурно изчезването на Айнарсон ви се е сторило странно. Мислили ли сте защо той умря? Искам да кажа, замисляли ли сте се истински? Точно както вие казахте, било е чисто недоразумение.

Арон събра сили и се облегна назад в стола.

— И така, вие започвате да навестявате Юрун. Знаели сте, че понякога идваме да я разпитваме. Може би сте се страхували, че Егил е успял да ви издаде?

— Виждам, че отдавна репетирате гази история.

— Трябва да чуете нещо, което имам за вас. Видели са ви. Един свидетел ви е видял и не говоря за момента, в който сте напуснали местопрестъплението с „Опел“-а на Айнарсон. Видели са ви как убивате Мари Дурбан.

Твърдението звучеше толкова сензационно, че Арон се усмихна.

— Обикновено хората се страхуват да излязат на светло, а понякога имат основателни причини да не го правят. Затова отне толкова време. Но накрая тя се появи. Седяла е в съседната стая на една табуретка и ви е гледала през процепа на вратата. Току-що се предаде.

Арон запримигва, после пак се усмихна.

— Доста крайно твърдение, нали? — продължи Сейер. — Съгласен съм. Но нали разбирате, че не е блъф. Убили сте я и са ви видели. Било е грубо и напълно ненужно убийство. Жестока игра. Тя е била жена — Сейер стана от стола и направи няколко крачки, — при това дребна жена, с несравнимо по-малка мускулна маса от вашата. Според доклада на Съдебна медицина, е била висока сто петдесет и пет сантиметра и е тежала петдесет и четири килограма. Била е гола. Лежала е под вас. С други думи — той се върна на стола, — напълно беззащитна.

— Не беше беззащитна. По дяволите! Имаше нож!