Карин Фоссум - Окото на Ева

Карлсен кимна и се обърна, но изведнъж спря.

— Между другото, имам да ти предам нещо от адвоката на Ева.

— Да?

— Лашгорд е мъртъв.

— Какво говориш?

— Шофьорът го е намерил.

— Тя знае ли?

— Изпратих при нея едно от момичетата.

Сейер затвори очи и разтърси глава. Продължи да върви сам по коридора, опитвайки се да преглътне новината, но точно сега нямаше време да мисли какви ще са последствията за арестуваната на шестия етаж. Отключи, влезе в стаята за разпити и отвори прозореца, за да проветри. Подреди бюрото. За малко отиде в другия край, изми си ръцете на мивката и пи чаша вода. После отвори архивния шкаф, извади една касета с триста и шестдесет минути запис, съдържаща показанията на Ева Магнус, и я постави в касетофона на бюрото — съвсем обикновен „Джей Ви Си“ касетофон с радио. Започна да я превърта. Спираше, пускаше я, пак превърташе малко и накрая намери търсения момент. Настрои звука и зачака, седнал удобно в стола „Кинарпс“ и оставил мислите си да се реят. Може би Арон е избягал, значи вече е стигнал далече благодарение на бързия мотор.

Но истината беше друга. Арон седеше с вестник в ръка на дивана на Юрун, до него лежеше пакет тютюн. Самата Юрун стоеше пред дъската за гладене с голям куп чисти дрехи и гледаше стреснато първо двамата униформени служители, а после и мъжа на дивана, който само повдигна вежда, за да покаже, че го притесняват в твърде неуместен момент. Въпреки това той се надигна от дивана и ги последва послушно. Ян Хенри ги наблюдаваше, докато вървяха към колата. Детето не каза нищо. Общо взето му беше безразлично какво ще се случи с Педик.

— Казвате се Петер Фредрик Арон?

— Да.

Той сви цигара, без да иска позволение.

— Роден на седми март хиляда деветстотин петдесет и шеста?

— Защо питате, като знаете?

Сейер вдигна поглед:

— Съветвам ви да сте по-въздържан.

— Заплашвате ли ме?

Този път полицаят се усмихна успокояващо.

— В никакъв случай. Тук не заплашваме, а просто предупреждаваме. Адрес?

— Улица „Толбю“ 4. Роден и отраснал в Тромсьо, най-малък от четири деца, отбил военна служба. За мен не е проблем да съдействам, но аз съм казал, каквото имам да кажа.

— Тогава ще го повторим — невъзмутим, той продължи да записва.

Арон пушеше нервно, но все пак се контролираше. За момента успяваше да се владее. Облегна се на бюрото с примирена физиономия.

— Кажете ми само една основателна причина да убия най-добрия си приятел!

Сейер пусна писалката и го загледа учуден.

— Драги Арон, тук никой не мисли, че сте го направили. Не затова сте тук. Така ли смятахте? — наблюдаваше го съсредоточено и видя как едно страшно съмнение изплува в бледосиния ирис на Арон. Той колебливо отговори:

— Не е чак толкова странно, че мислех така. Последния път ставаше дума за Егил.

— Значи сте в напълно грешна посока. Въпросът засяга нещо друго.

Настъпи тишина. Димът от цигарата на Арон се виеше на дебели бели спирали към тавана. Сейер чакаше.

— Е? Как сте?

— Добре. Защо питате?

Сейер кръстоса ръце върху бюрото, без да изпуска от поглед очите му.

— Чудя се няма ли да попитате за какво става дума? При положение че не е свързано с Егил.

— Нямам ни най-малка представа.

— Именно. Затова предположих, че ще попитате. Аз щях, ако ме бяха изкарали, докато чета спортната страница. Но вероятно не сте любопитен. Така че ще ви дам малко информация. По реда на нещата. Първо един малък въпрос: как сте с жените, Арон?

— Ами, питайте ги тях — тросна се той.

— Да, прав сте. Как мислите, кого да питам? Много ли сте имали?

Той не отговори. Мъчеше се с всички сили да запази спокойно изражение.

— Дали да не попитам Мари Дурбан? Добра идея ли е?

— Имате гадно чувство за хумор.

— Може би. Тя не ни каза много, когато я намерихме в леглото. Но въпреки това успя да ни предаде нещо. Убиецът е оставил визитната си картичка. Разбирате ли?

Главата на Арон трепна и той облиза устни.

— Не говоря за такива, които поръчвате да ви напечатат в три хиляди екземпляра. Говоря за изцяло личен генетичен код. Всички четири милиарда души на земята имат различен код. Нека ограничим малко този брой, Арон. Когато уголемим кода, в общи линии той прилича на черно-бяла модерна графика. Но вие, естествено, го знаете, нали четете вестници.

— Седите и правите догадки. Трябва ви разрешение, за да вземете проба от мен, ако това сте намислили. Но няма да стане! Не съм идиот. Между другото, искам адвокат. Няма да ви кажа и дума повече без адвокат!