Карин Фоссум - Окото на Ева

— Много по-лошо, отколкото си представяш.

Той се замисли за малко над отговора й и сбърчи чело.

— Ако мога да ти помогна с нещо, само кажи.

— След време сигурно ще се наложи.

Гледаше я сериозно, а детето висеше на крачола му. Малката беше толкова тежка, че изгуби равновесие. Той изпитваше огромно съчувствие, но нейният свят, светът на художника, му бе напълно чужд. Въпреки това тя представляваше важна част от живота му и винаги щеше да бъде.

— Вземи си чантата, Ема, и прегърни мама за довиждане.

Тя изпълни нареждането охотно. После двамата тръгнаха. Ева отиде до прозореца, проследи колата с поглед, докато се вля в уличното движение и отново седна с крака на канапето и глава, отпусната на облегалката. Затвори очи. В стаята беше приятно, полутъмно и много тихо. Дишаше възможно най-равномерно и спокойно и се наслаждаваше на тишината. Трябваше да улови този миг изцяло, да го запомни и да го запази за себе си. Знаеше, че няма да трае дълго.

След като си наля голямо уиски, Сейер изгони от стола кучето. Беше седемдесеткилограмов мъжки леонбергер, на пет години, но с детско поведение. Носеше името Колберг. Всъщност не се казваше така, защото в развъдника за породисти кучета го записаха под друго име — според тяхната система. Използваха заглавия на песни от репертоара на Бийтълс. Започваха с първата буква на азбуката, а когато се роди Колберг бяха стигнали до Л. И така той получи името Лъв ми ду 3 3 Лъв ми ду — от песента на Бийтълс „Love me do“ — „Обичай ме“ от албума „Please me“ (1963 г.). — Бел.пр. . Сестра му се казваше Люси в небето 4 4 Люси в небето — от песента на Бийтълс „Lucy in the Sky with Diamonds“ (1967 г.). — Бел.пр. . Сейер простена при мисълта.

Кучето го послуша, изсумтя тежко и легна в краката му. Голямата глава се отпусна на ходилата му, от което краката му в чорапи за тенис се изпотиха. Сърце не му даваше да ги отмести, а и понякога му беше приятно, особено зимно време. Отпи от уискито и запали ръчно свита цигара. Дажбата му беше чаша уиски и една-единствена цигара на ден. Понеже пушеше малко, веднага усети как сърцето му заби по-бързо. При хубаво време отиваше до летището и скачаше с парашут. Не го смяташе за порок, за разлика от Елиза. Но вече от осем години беше вдовец, а дъщеря му бе голяма и добре осигурена. Самият той не проявяваше безразсъдна смелост — скачаше само при благоприятно време и никога не опитваше рисковани маневри. Просто му харесваха голямата скорост и цепенето на въздуха, това, че няма почва под краката, главозамайващата гледка, разкриващата се перспектива — къщите и дворовете под него с красивите форми в меки цветове, прорязани от осветената пътна мрежа като лимфна система на великански организъм. Също и жилищните квартали с подредените в прави редици червени, зелени и бели къщи. В интерес на истината човек е същество, което се нуждае от системи в живота си, помисли си той и издуха дима към лампата над него.

Егил Айнарсон също е имал система с подредения си живот, работа в пивоварната, съпруга и син, постоянна група от приятели и кръчмата в северната част. Постоянен режим година след година — от вкъщи в пивоварната, вкъщи, в кръчмата и пак вкъщи. Колата с всичките й части за чистене, смазване и затягане. Седмицата се превръща в месец, месецът — в година. И нищо в досието. Нищо драматично не разтърсва живота му, минава през училищната скамейка, без да привлича особено внимание, взима причастие, продължава с инженерно образование в Гьотеборг за период от две години. По-късно никога не го използва. Става работник в пивоварната. Чувства се добре и печели достатъчно. Така и не стига до големи постижения в живота си, но няма и големи проблеми. Обикновен човек. Жена му е свястна и си изпълнява задълженията. И изведнъж някой го намушква с нож. Петнадесет пъти. Как е възможно човек като Айнарсон да предизвика такива силни чувства, чудеше са Сейер. Продължи да си пие уискито, а мислите му кръжаха хаотично. Естествено, че е правилно да попълнят списъка с нови имена, хора, за които не се бяха сетили и с които да говорят, при което би било възможно да погледнат на случая от съвсем нов ъгъл и в нова светлина. Мисълта му винаги го водеше към колата. „Опел Манта“, модел 88. Изведнъж решава да я продаде. Някой, неизвестно кой, е проявил интерес към нея, както може да се предположи. Не е пуснал обява във вестник, не е споменал пред друг, че иска да я продава. Бяха го проверили. Пак дръпна от цигарата и за няколко секунди задържа дима. От кого я беше купил? — запита се той изведнъж. Точно този въпрос не си беше задавал никога. А може би трябваше. Скочи и хвана телефонната слушалка. Щом иззвъня от другата страна, той се сети, че часът не е особено приличен. Госпожа Айнарсон отговори след второто позвъняване. Изслуша го, без да задава въпроси, а после помисли известно време: