Карин Фоссум - Окото на Ева

— Договор за покупко-продажба? Да, със сигурност е в домашния архив, но ще трябва да почакате малко.

Той изчака. Чу шум от отваряне и затваряне на шкафове и ровене из документи.

— Едва се чете — оплака се тя.

— Опитайте, моля ви. Ще се отбия да го взема утре, ако ви затруднява да го разчетете.

— При всички случаи улицата е „Ерик Бьоренсен“. Май пише Микелсен. Не мога да прочета малкото име, нито номера на улицата. Освен да е пет, да, мисля, че е пет. Или шест. Улица „Ерик Бьоренсен“ 5 или 6.

— Това е достатъчно. Благодаря!

Записа данните в тефтерчето до телефона. Беше важно да не пропусне нищо. Ако не е разбрал къде, щеше да отиде с колата, поне щеше да разбере откъде е дошла. Това също беше важно.

Още един ден клонеше към залез, когато Карлсен се върна от стола с два сандвича със скариди и кока-кола. Тъкмо захапа едната филия и Сейер се появи на вратата. Заместник-началникът, по-аскетичен, носеше сандвичи с кашкавал и бутилка минерална вода, както и вестника под мишница.

— Може ли да седна?

Карлсен кимна, топна скарида в майонезата и я лапна.

Сейер придърпа стола, настани се и хвана парче кашкавал от сандвича. Нави го на тръбичка и захапа единия край.

— Извадих случая Мари Дурбан от шкафа и го донесох — съобщи той.

— Защо? Да не би да има някаква връзка?

— Вероятно не. Но в нашия град не стават често убийства, а тези две се случиха само в рамките на дни. Айнарсон е посещавал „Кралско оръжие“, а Дурбан е живяла триста метра по-надолу. Не е зле да разследваме по-подробно. Виж!

Изправи се, отиде до картата на града върху стената и извади две червени карфици. С голяма точност, почти без да търси, постави едната върху блока на улица „Турденшиолд“, а другата — върху „Кралско оръжие“. После седна отново.

— Погледни картата! Три на три метра, това е цялата градска община.

Хвана настолната лампа на Карлсен и насочи светлината към картата.

— Мая Дурбан е намерена убита на първи октомври. Айнарсон е убит на пети октомври. Или поне се налага да предположим, че е тогава. Градът ни, вярно, е запуснат, но не газим в трупове. Само виж колко близо една до друга са карфиците!

Карлсен зяпна. Карфиците светеха като две червени събрани очи върху черно-бялата карта.

— Да, прав си. Но нали не са се познавали, доколкото знаем?

— Много неща не знаем. Знаем ли изобщо нещо?

— Е, чак такъв песимизъм! За начало да вземем ДНК проба от Айнарсон и да я сравним с тази на Дурбан.

— А, не! Все пак не плащаме ние.

Известно време продължиха да се хранят, без да разговарят. Двама мъже, които се харесваха в голяма степен, но мълчаливо. Не вдигаха шум около този факт, но подхранваха взаимните си симпатии с голямо търпение. Карлсен беше с десет години по-млад. Имаше съпруга, на която трябваше да угажда. Затова Сейер стоеше в сянка, убеден, че на колегата му стига семейството, а той го смяташе за свята институция. На вратата се появи жена и прекъсна мислите му.

— Две съобщения — подаде му тя малка бележка. — Освен това се обади Андреасен от ТВ2. Пита дали не искаш да се явиш в предаването „Очевидец“ във връзка със случая Айнарсон.

Сейер замръзна и запримигва с очи.

— Ами… това не е ли по-подходящо за теб, Карлсен? Ти си по-фотогеничен.

Карлсен се ухили. Сейер не понасяше да се явява публично. Беше едно от изключително малкото му слаби места.

— Съжалявам, на семинар съм, не помниш ли? Ще отсъствам десет дни.

— Попитай Скаре. Със сигурност страшно ще се въодушеви. Ще му помогна с каквото мога, само и само да не се озова под кварцовата лампа. Иди му кажи.

Тя се усмихна и изчезна, а той се захвана да чете бележките. Погледна си ръчния часовник. Старите щяха да се отбият в Ярлсберг през уикенда, ако времето се задържеше така хубаво. Плюс да се обади на Юрун Айнарсон. Първо спокойно приключи с храната и върна стола на мястото.

— Ще се разходя малко.

— Боже мой, как остана тук цял половин час! Върховете на обувките ти се покриха с мъх.

— Грешката на повечето хора е, че стоят затворени по цял ден. В тази сграда не се случва нищо, не мислиш ли? Или сигурно греша?

— Не, напълно си прав. Но пък и теб дяволски те бива да си намираш задачи навън. Имаш истински талант за това, Конрад.

— Важното е да използваш въображението си — назидателно обясни Сейер.

— Всъщност… чакай малко!

Притеснен, Карлсен бръкна в джоба на ризата си.

— Получих от жена ми бележка за покупки. В час ли си с женските работи?