Карин Фоссум - Не поглеждай назад

— Остани на място — подвикна той тихо към Скаре.

Партньорът му се подчини. Сейер отиде съвсем близо до водата и стъпи върху камък, за да погледне жената отпред. Не искаше да докосва нищо. Очите й бяха леко хлътнали, полуотворени и вторачени някъде в езерото. Очната ципа, изгубила вече блясъка си, се бе набръчкала. Зениците изглеждаха големи, но не съвсем кръгли. Устата зееше, покрита с жълтеникава пяна, достигаща и до носа. Сякаш беше повърнала. Лицето й се намираше на сантиметри от водата. Сейер долепи два пръста до сънната й артерия. Кожата, макар и изгубила еластичността си, на допир не се оказа толкова студена, колкото очакваше той.

— Мъртва е — установи той.

Забеляза червеникавовиолетови петна по ушите и шията й. Кожата на краката й беше настръхнала, но непокътната. Върна се по същия път. Скаре чакаше леко отпуснат, с ръце в джобовете. Страхуваше се да не сбърка.

— Под якето е чисто гола. Няма видими наранявания. Към осемнайсет-двайсетгодишна.

Сейер повика линейка, съдебни патолози, фотограф и криминалисти. Обясни им как да стигнат дотам: по пътя от задната страна на Възвишението, защото оттам имаше начин да се мине с кола. Предупреди ги да спрат на известно разстояние от местопроизшествието, за да не унищожат евентуални следи от автомобил. Огледа се къде да седне и си избра най-плоския камък. Скаре се отпусна до него. Втренчиха се безмълвно в белите й крака и в русата й коса — гладка, средно дълга. Тя лежеше настрани, почти в ембрионална поза. Ръцете й — прибрани към гърдите, а краката — свити в коленете. Якето, метнато небрежно върху горната половина на тялото й, стигаше до бедрата. Само якето беше чисто и сухо. Останалата част от дрехите й, събрани на купчина зад гърба й, бяха мокри и мръсни: дънки с колан, риза на сини и бели карета, сутиен, тъмносин колежански пуловер; маратонки „Рийбок“.

— Какво е това над устата й? — промърмори Скаре.

— Пяна.

— Ясно, но откъде се е взела?

— Надявам се да разберем по-късно. Като че ли си е легнала да спи и е обърнала гръб на целия свят.

— Никой не се съблича гол, преди да се самоубие.

Сейер замълча. Отново погледна трупа, бялото тяло до черното езеро, обградено от тъмни ели. Нищо от тази сцена не напомняше за насилствена смърт, по-скоро внушаваше спокойствие. Зачакаха.

От гората се появиха шестима души. Глъчката утихна с няколко тихи покашляния, когато зърнаха двамата мъже до водата. След секунда забелязаха и мъртвата жена. Сейер се изправи и им махна с ръка.

— Вървете настрани! — извика той.

Съобразиха се със съвета му. Всички познаваха мъжа с побелялата коса. Един от дошлите измери терена с опитно око, пристъпи от крак на крак върху твърдата почва и промърмори нещо за недостатъчното количество валежи. Фотографът тръгна пръв. Не се суети много-много около мъртвата, а погледна към небето, за да провери под какъв ъгъл пада светлината.

— Направи снимки от двете страни — подсети го Сейер. — Хвани и растенията. Боя се, че по някое време ще се наложи да нагазиш във водата. Искам снимки отпред, без да я местите. Като свършиш половината лента, ще махнем якето.

— Езера от този род по принцип нямат дъно — сдържано възрази фотографът.

— Нали можеш да плуваш?

Настана мълчание.

— Там има лодка. Ще я използваме.

— Онази там ли? Вижда ми се изгнила.

— Ще стане ясно — сухо рече Сейер.

Докато траеше фотографската сесия, останалите чакаха неподвижно, но един от криминалистите вече се катереше и претърсваше терена. Не откри никакви отпадъци. Намираха се на идилично местенце, където очакваха да видят капачки от бирени бутилки, използвани презервативи, фасове и парчета станиол от шоколад. Нищо подобно.

— Невероятно — отбеляза експертът. — Няма дори кибритена клечка.

— Сигурно е почистил след себе си — предположи Сейер.

— Не ти ли прилича на самоубийство?

— Чисто гола е — възрази той.

— Да, но го е направила сама. Дрехите не са свалени насилствено, в това поне съм сигурен.

— Мръсни са.

— Може би затова ги е съблякла — усмихна се криминалистът. — А и е повърнала. Явно е взела нещо, което не й понася.

Сейер се отказа да коментира. Погледна тялото. Въпреки всичко схващаше какво има предвид експертът. Действително изглеждаше, сякаш сама си е легнала, а дрехите наистина стояха наредени до нея, а не пръснати наоколо — мръсни наистина, но не и разкъсани. Само зимното яке върху горната част от тялото й беше сухо и чисто. Той се вторачи в тинята и калта и забеляза нещо, прилично на отпечатък от обувка.