Карин Фоссум - Дяволът държи свещта

— Снощи Андреас не се прибра. Влязох в стаята му в осем, за да го събудя, а той не беше там! Снощи бяхте в града, нали?

— Да — отговори той и хвърли поглед през рамо.

Изведнъж осъзна, че следващият му отговор е важен. Важен за онова, което може да се случи впоследствие, след всичките им „приключения“. Пред очите му се мярна детето в синята количка, старицата в бялата къща. Нещо беше ужасно не наред, но не разбираше какво. Не разбираше защо старата седеше до масата само по нощница, седеше ли, седеше, а Андреас така и не излезе оттам.

— Ти си бил с него. Къде ходихте?

Гласът й внезапно стана остър.

— Тук. Вкъщи.

Филмът лежеше върху масата на приземния етаж. Да не би да не казва истината, а?

— Първо бяхме на кръчма. После гледахме филм, тук, вкъщи. „Блейд Рънър“ — поясни.

— Какво е това?

Гласът й звучеше несигурно.

— Снощи той не се прибра! — повтори тя. — Знаеш ли къде е?

— Не — отвърна ясно и отчетливо, защото отговаряше на истината, пък и беше успокояващо да кажеш нещо, което не е лъжа. — Не, нямам представа къде е. Обаждах се до работата му. Отговориха ми, че не се е появявал.

— Значи знаеш? Ходих в полицията — каза тя твърдо. — Време е да се научи да поема отговорност. Все пак е възрастен. Поне би трябвало скоро да стане.

— А снощи кога се разделихте? Къде бяхте?

Той мислеше бързо.

— Обикаляхме из града. Около площада и така нататък.

— Да. А после?

— Нямаше после. Просто се мотаехме. Разделихме се около полунощ — добави.

Около полунощ. Звучеше правдоподобно. Около полунощ — тогава видяха жената. При оптиката.

— И къде се разделихте?

— Къде?

Дявол да го вземе, всичко ли иска да знае?

— Хм, къде. На „Турнегата“, мисля.

Изплъзна му се. Защо го каза? Защото там Андреас го накара да се покрие и да се промъкне нагоре в тъмното през градините, докато той самият продължи по петите на старата.

— „Турнегата“? Какво сте търсили там?

— Нищо — почувства как раздразнението му нараства.

Изпита раздразнение към майките, заради това, че искат всичко да знаят, заради това, че все едно имат право да разпитват и да ровят.

— „Турнегата“, значи? Не се ли прибирахте заедно към вкъщи? Накъде е бил тръгнал?

— Не знам. Просто обикаляхме — повтори той.

— Случи ли се нещо?

Гласът издаваше тревога.

— Пияни ли бяхте, Зип?

— Не, не! Не бяхме.

— Среща ли е имал?

— Не, доколкото знам.

Искаше да затвори. Да приключи с тази разправия.

— Нека се обади, когато се появи — каза той. — Предай му, че ще го насоля, като го видя.

В момента, в който го каза, се сети за другото значение на думата, което използваха, когато говореха за момичета. Именно това опита да направи с него Андреас при църквата. Искаше да си вземе думите обратно, но вече беше късно. „Отсега нататък всичко ще е трудно“, помисли си той.

Най-накрая тя затвори. Майка му стоеше с четката за съдове в ръка, по пода капеха вода и сапун.

— Е?

— Госпожа Винтер — отвърна кратко. — Обявила е Андреас за издирване.

— Така ли?

— Май само иска да си отмъсти. Въпреки всичко той е пълнолетен.

— Все пак Андреас е доста специален — отбеляза тя. Взираше се загадъчно в него.

— Какво искаш да кажеш?

— Просто, че не е като другите. Сигурно му е хрумнало нещо.

— Нищо не знаеш!

Собственото му избухване го учуди. Както учуди и майка му. Тя се отдръпна и се върна в кухнята. Той сграбчи вестника, изтича по стълбите към приземния етаж и започна да го оглежда отначало. Статия след статия, страница по страница; вестникът беше голям, чете дълго. Не пишеше нищо за жена с детска количка. Не пишеше нищо и за старата. А и как биха успели? Всичко се случи, след като вестникът бе отпечатан.

— Това не бива да ни се превръща в навик — отсъди Сейер. Седяха в „Оръжието на краля“ на по бира. По средата на седмицата.

— Не, би било ужасно, Конрад — съгласи се Скаре и се ухили.

Не бяха говорили за хашиш. Сейер се поблазни от мисълта да го спомене, но се отказа. Ако Якоб има въпроси, за Бога, нека да ги зададе. А времето минаваше. И това никога нямаше да се повтори.

— Мислил ли си какво ще стане — подхвана Сейер насред втората бира, — ако построят новото управление в Грьонлан и не предвидят пари за изграждането на пътна мрежа? Рискуваме да чакаме влака при всяко повикване?

— Ще бъде весело — съгласи се Скаре. Издърпа къдрица от тила си и започна да я усуква.

— Косата ти е пораснала — констатира Сейер.

— Да. Хрумна ми, че ако потърпиш още няколко седмици, ще е достатъчно дълга за опашка.