Карин Фоссум - Дяволът държи свещта

— Прибрал си се късно, правилно ли разбирам?

Каза го с усмивка. Не държеше да знае какво прави, стига да е здрав и да се прибира вечер. Обичаше да има компания в къщата. Повечето на тази възраст пътуват, тя правеше каквото е по силите й, за да го задържи. А докато нямаше и работа, не можеше да тръгне закъдето и да е.

— Защо не спиш? — попита той кисело.

— Имах лека смяна — отвърна тя доволна. — Дремнах малко между два и пет.

Постави ръце отстрани.

— Телефонът звъня. Не успях да го вдигна.

Андреас!

— Трябва да ида в центъра АМО 17 17 АМО — център за обучение и допълнителна професионална квалификация за безработни. — Бел.прев. — подхвърли Зип и се изправи.

Челюстта й направо увисна. Да не би най-накрая да е дошло времето да си потърси работа?

— Ще намажа няколко филии. Ще хапнеш първо, нали?

— Взе ли вестника? — попита той с поглед, забит в пода, докато си нахлузваше дънките.

— Естествено. Дори го прочетох. Знаеш ли колко е часът?

Обикновено той не се нахвърляше на вестника, за да търси работа, затова сега се налагаше да се сдържа донякъде. Сложи го отстрани на подноса със сандвичите и прегледа първата страница. Нищо. Захапа филия с фъстъчено масло, задъвка и прелисти. Обичайните неща.

— Обявите за работа са в трета част — осведоми го майка му, наблюдавайки го до кухненския плот. Следващата й смяна беше чак през нощта, така че имаше свободен цял ден. За него това не бе особено удобно. Не обичаше тя да си е вкъщи. Беше прозорлива, каквито са всички майки, просто виждат през теб.

— Знам — промърмори и прелисти нататък.

— Търсиш нещо — констатира тя. — Какво?

— Някоя катастрофа — отговори и сви рамене.

— За какво ти е?

— Малко драматизъм в ежедневието, предполагам.

Той изгълта първата филия, докато прелистваше страница след страница. Четеше само едрия шрифт.

— Четеш само заглавията — беше следващият й коментар.

— Ъхъ — изсумтя той. — Като прочета всички големи букви, ще съм относително добре ориентиран.

Тя поклати раздразнено глава и пусна вода в мивката. „Никога през живота си Зип не е мил чинии“, помисли си. Може би не е добре. Дали щеше да е различно, ако имаше дъщеря? По-лесно, може би? Помощ в къщата? Не беше сигурна. Приятелките й имаха дъщери, а се оплакваха постоянно от трудности. Всичко, което трябва да им обяснят. Секс. Мензис. Потръпна. Не, по-добре е със син. Макар и безработен. Мил е, хубав е. Все ще му потръгне, не се съмняваше. Много млади нямат работа и също не са приети да учат. Но за да му угоди, й трябваха много пари. Той постоянно искаше нещо.

— Ще звънна на Андреас.

Оповести го високо. Прозвуча както обикновено и се предполагаше, че Андреас ще отговори. Стана и отиде в хола, набра номера с обиграни пръсти. Майка му дълго гледа след него.

Стискаше слушалката силно. Не, днес той не се бе появил. Не се беше и обадил. Не е ли чул? Майка му се безпокои за него. Дори е ходила в полицията.

— Полицията?

— За да съобщи, че е изчезнал. Снощи не се е прибрал.

— Изчезнал ли е? — повтори Зип. Усещаше, че майка му слуша, чуваше се трептенето на кабел от кухнята, но не можеше да направи нищо. Трябваше да продължи.

— Вижда ли го вчера?

Въпросът прозвуча рязко. Кой знаеше, че всъщност са били заедно? Някой сигурно ги е видял. И всичко, което бяха надробили! Най-добре да се придържа към истината.

— Да, разбира се, вчера бяхме заедно. Минахме през „Хедлайн“. После гледахме филм.

— Странно? Значи ще се появи.

— О, да. Познавам Андреас. Прави каквото си иска.

Пробва се да докара някакъв смях, но смехът се пречупи в писукане.

— Какво става?

Майка му застана до него.

— Андреас — каза и остави слушалката на мястото й. — Днес не е отишъл на работа.

— Така ли? И защо?

Беше вторачила поглед в него. Усещаше, че става нещо, поглъщате и най-малката подробност. Ето, избягва погледа й и бързо прокарва ръка през острата си коса. Поклати глава.

— Не знам. Всичко беше както обикновено — заключи той.

— Как така както обикновено? — тя присви очи.

— Не, имам предвид, вчера вечерта.

— Имаше ли причина да не е?

Настана тишина. Той търсеше думи, ала не ги намери. Тръгна обратно към кухнята, но се спря, защото телефонът иззвъня. Майка му не показа с нищо, че има намерение да го вдигне. Той сви рамене с безразличие и вдигна слушалката.

— Ало? Зип? Майката на Андреас се обажда.

— Ъ-ъ, да — прокашля се той, докато мислеше трескаво за всичко, което се бе случило, какво да каже или по-скоро да не каже.